Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията, държавата и народа.
Каквото и да се каже за героите на Априлското въстание, така и за Васил Левски ще е малко. Левски е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник. За своето дело Левски взима път от Христа и воля за живот от идеята за свободата.
Мисълта за героите на българската свобода напомня за геройство, смелост, но и за висока добродетелност и любов към българското, към България. В най-смутното време, когато българският народ е под тежки изпитания, се появяват онези личности, които застават със своята осанка зад своя народ.
Те го бранят от турците, даряват му надежда и поддържат неговата вяра, че един ден ще бъде свободен.
Героите от Априлското въстание са олицетворение на доброто. Те не са само исторически личности, те са светъл идеал на българската свобода. Затова думите са излишни. За тях трябва да се отдава благодарност! Благодарност за тяхната саможертва в името на това, ние българските граждани да сме свободни днес.
Свободата не е само определение. Тя е ценност, богатство, но и качество. Качеството да бъдеш свободен – това е посланието на борците за свободата на България, което достига до нас чак до днес.
Отдаването на почит към тяхното дело е мисия на българското общество. Почитта към героите подчертава тяхното безсмъртие. Дори и тези знайни и незнайни храбри български мъже да не са отдавна между нас, те живеят в българския дух и в българската памет.
Всяка нация има свои поводи за гордост. Те са много различни, както и отделните личности, останали в историята със своите заслуги. Всяка нация по различен начин представя почитта си към тях.
За борците за свободата на България, за великите българи сме призвани да отдаваме почит всеки ден. Това ни различава от останалите нации – начинът, по който почитаме големите личности в своята история. Българският народ е заслужил своята свобода. Той е заслужил и своите герои.
Пътят към светлото бъдеще на всеки народ започва от заветите на историята. Този път не е предначертан, той зависи от волята на хората. Националните герои са тези, които прокарват пътя, а поколенията са тези, които вървят по него. Героите на българското Освобождение прокараха пътя към българската свобода, по който днес ние вървим и по който ще вървят идните поколения.
Днес всеки един от нас върви по този път, независимо дали постъпва правилно или не в ежедневния си живот. По този път ние срещаме падналите за българската свобода всеки ден. Това е пътят на свободата, чиято посока ни е зададена от тях. Можем да им кажем много неща и вероятно няма да бъде достатъчно.
Думите са безсилни тогава, когато има път към светлото бъдеще. Необходима е само една дума. Тя е много проста, но е израз на любов, признателност, надежда и вяра в доброто.
Тя е думата Благодаря!
Всяка година на 24 май честваме празника на българската писменост и култура и някак си гузно се сещаме за нашето литературно и книжовно наследство, защото усещаме, че го прославяме само на големи, знаменити национални празници. Трябва да го прославяме ежедневно, да го направим неизменна част от нашето всекидневие, защото книгата съдържа историята на България, българското изкуство и култура, българските обичаи и традиции, красотата на българската природа, възпята от Иван Вазов и Алеко в тяхните блестящи пътеписи и литературни произведения.
Библиотеките съдържат нашето културно наследство, което сме длъжни да опазваме и уважаваме. Често пъти забравяме, че в българската история и култура има много поводи за национална гордост, описани от бележити българи – писатели, книжовници, поети и общественици.
Българското културно наследство е предадено и е достигнало до нас благодарение на библиотеките, с които днес разполагаме. Чрез книгата пазим спомена за делото на Левски и Ботев, за творчеството на Пенчо Славейков, за величието на Симеон Велики, за мисията на Пайсий Хилендарски.
Трябва да уважаваме тези послания, защото те отразяват действителността, в която живеем, могат да ни помогнат да преодолеем своята суета, да се откажем от предразсъдъците си, с които ежедневно блокираме личните си взаимоотношения и отношението си към околните.
Аз обичам България, защото се чувствам БЪЛГАРИН.
Благодаря!
Автор: Борислав Димитров