Мощите на националния герой Христо Ботев, считан от народа за светия, лежат до една от стените на черква във Врачанския Балкан, пише „Ретро“. Тя се нарича „Света Троица“ и се намира в местността Манастирски дол.
За съжаление, от храма, бил известен с чудотворните си сили, са останали само основите, които обаче ясно личат. А това би улеснило и евентуалните разкопки по издирване костите на Ботев.
Новата хипотеза за гроба на Ботев принадлежи на изследователя и писател Николай Иванов. Съвсем наскоро той представи във Враца книгата си „Нови документи за гроба на Ботев“. В представянето взеха участие историкът проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, общественикът Христо Илиев, правнукът на брата на Ботев – Боян Ботев, и кметът на община Сухиндол инженер Пламен Чернев. „Документите, които съм използвал, се съхраняват в архива на Българската академия на науките“, обясни Иванов. По думите му документите са предадени в академията от Димитър Бучински, участвал в комисията, която през 1934 г. е разследвала смъртта на Ботев, издирвайки очевидци на събитията. Според показания на свидетеля Петър Мазнов тялото на Христо Ботев е свалено от лобното му място от дядо Вълко Очиндолски.
Това се е случило около 5 юни – на четвъртия ден след убийството на революционера, предвождал чета от Влашко през 1876 г. Според запазените спомени старецът е погребал Ботев до стените на църквата край Враца. Мястото е достойно за последен пристан на поета революционер, тъй като е изключително свято. Има сведения, че още през IV в. в този район е проповядвал Христовото учение св. Никита епископ Ремесиански (починал на 24 юни 432 г.). Той се приема за първия покръстител на населението на Враца. Самата черква, където лежат мощите на Ботев, е от епохата на средновековието. Тя е била част от отдавна разрушен манастир „Св.Троица“. Останките му се намират югоизточно от града. Обителта е изградена през XIV в., западнала през първия век на турското робство, в края на XVI в. отново се замогнала. В началото на XVII в. манастирът вече е бил значително и активно средище на българската книжовност и просвета във Врачанския край.
