На днешната дата 9 ноември, през далечната 1880 година, в Жеравна е роден един от най-емблематичните български писатели Йордан Йовков. В творчеството му присъстват незабравими заглавия като разказите „Песента на колелетата“, „Шибил“, „Индже“, „По жицата“, „Албена“, „Другоселец“, „Серафим“ и много други.

Нека заедно си припомним някои от най-красивите цитати, излезли изпод изящното перо на знаменития български творец.

• „Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто“
• „Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“
• „Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш“
• „Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“
• „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“

• „Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“
• „Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“
• „Серт жена!“ – помисли си Давид, но веднага му мина през ума: „Евтимия има право, ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.“
• „Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.“
• „Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!“