Тя живее 43 години след него, след цар Борис III. Тя – Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария, или просто Джо за своите близки. Дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III става Царица Българска, променя името си на Йоанна, омъжвайки се след дълги перипетии за българския цар Борис III. Тяхната красива любов побеждава така, както в приказките, които сме чели.

Запознанството с Борис и любовта

Джована е наследница на Савойската династия с баща – италианския крал и майка – наследница на черногорския крал Никола I.

На 20 години тя за пръв път се среща със своята голяма, единствена любов и бъдещ съпруг цар Борис III. Той е 13 години по-голям от нея и макар че това не е много – все пак той е само на 33, мъдростта му прозира зад всеки жест и всяка дума. Точно това пленява завинаги младата принцеса.

Той от своя страна веднага се впечатлява не само от нежната фигура на девойката, но и от забележителното й чувство за хумор и дързостта й да говори направо, което не е присъщо за принцеса.

Царица Йоанна пише в своите спомени години по-късно, че когато е видяла за пръв път Борис, нейното впечатление било „благоприятно”, защото тя се интересувала от хора със „сериозен и уравновесен вид”, а той отговарял точно на това.

Според биографите съдбовната среща между двамата се случва през 1927г. на 25 септември. Тогава Борис има покана за обяд от родителите й в „Сан Росоре” – кралското имение близо до Пиза.

Слънчевата италианка със солидно образование и с пиперлив език грабва Борис веднага. Това е забелязано от всички, но за съжаление съдбата ги среща отново чак след 3 години. Тогава и двамата са в дома на Мафалда – сестра на Йоанна. Там именно Борис предлага брак на принцесата с фини черти и твърд характер. Разбира се, тя казва „да”, но пред този брак тепърва ще има спънки.

Силата на истинската любов между Борис и Йоанна

Пред любовта между цар Борис и Джована, бъдещата царица Йоанна, изведнъж се появява пречка, свързана със спорния въпрос дали е възможен брак между католичка и източноправославен. Замесват се Ватиканът, българското и италианското правителство, както и чужди дипломатически представителства.

В края на краищата помощта идва от архиепископ Анджело Ронкали – апостолически визиатор в България. Според римското католическо право цар Борис трябва да изрази писмено съгласие децата от бъдещия му брак да приемат католическата вяра и да се възпитават според нея.

Отначало Българската православна църква изразява становище мъжките наследници да се кръстят в православие, а в католическата вяра – момичетата. Светият синод се съгласява по-късно православен да бъде само престолонаследникът.

Царят е отчаян от всички тези разминавания и трудности и е готов да преустанови подготовката за женитбата. Освен това стига и до крайност, че ще остане ерген, ако принцеса Джована не стане негова съпруга. Тя пък от своя страна е готова дори да отиде в манастир, като праща до папата две писма.

Най-после през септември 1930г. Борис отнася в „Сан Росоре” дълго чаканата вест за благословията на техния брак от Светия синод и от Софийския митрополит Стефан, а Ватиканът разрешава венчавката.

Цар Борис се връща в София, за да се направят последни уточнения за бракосъчетанието. Препятствията пред една силна, голяма и истинска любов остават назад във времето. Относно годежа италианското кралско семейство изпраща своя официален положителен отговор, който е получен на 4 октомври 1930г.

Борис и Йоанна – сватба като в приказките

Сбъдва се мечтата на Борис и Джована да бъдат заедно официално и законно. Денят на тяхната великолепна, приказна сватба е 25 октомври.

В Асизи хиляди хора задръстват улиците, желаейки да зърнат младоженците. В малкото градче идват близо 10 000 автомобила, а общината дори разширява с нови коловози гарата, за да бъдат посрещнати десетките влакови композиции. Затварят и училищата за 10 дни, а кметът пуска още една телефонна линия, за да могат журналистите от цял свят да отразят подобаващо събитието.

И не на последно място – цветът на монархическите династии на цяла Европа е тук, както и много важни правителствени особи.

Самата Джована избира мястото на своята сватба. Нейното решение не е само поради това, че градчето е изключително живописно. Другият й мотив е нейното изцеление от тиф преди години, което тя смята, че дължи на молитвите към Св. Франциск – покровителят на Асизи.

На сватбата свидетели са Бенито Мусолини и Андрей Ляпчев. Булката е с рокля от бяло фино кадифе с дълъг 15-метров шлейф. Булото й е от старинна дантела, а букетът – от сицилиански портокалови цветя. Но Джована впечатлява всички гости с това, че прибавя воали към сватбения си тоалет, което е нарушение на консервативния етикет.

Разбира се, Цар Борис е с генералска униформа от Българската армия, а на гърдите си е поставил ордена „Св. св. Кирил и Методий”. Сабята му е украсена със златен ефес.

Царската двойка подписва гражданския брачен акт в общината на Асизи и веднага след този католически съюз пристигат със специален царски влак в София. На Лъвов мост младоженците минават през триумфална арка, построена специално за случая, и са приветствани от хиляди хора. В софийската катедрала „Св. Александър Невски” те сключват отново брак, но по православен ритуал. И в този паметен момент Джована, Савойска Принцеса, става Йоанна, Царица Българска.

Още след сватбата в Асизи Маркъм, американски публицист, пише, че за своя народ цар Борис е направил „едно от най-добрите неща” – „довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София”.

Йоанна – Царицата на милосърдието

Управлението на цар Борис протича в сложни и тежки години на Третото българско царство. След брака си с Йоанна тя става негова опора и е винаги до него – дискретна и ненатрапчива. При нея няма шум, светска суета и показност. Напротив, дори след трагичната кончина на 49-годишния Борис царица Йоанна продължава своята благотворителна дейност, с която се е занимавала винаги.

След деветосептемврийския преврат през 1944г. изживява ужаса на репресиите на своето семейство. Постоянно е подлагана на натиск, дворецът е обискирван многократно. Въпреки реалната опасност за живота й, Йоанна не желае охрана при пътуванията си и казва, че като царица нейната защита е българският народ.

През 1946г. царица Йоанна и децата й са екстрадирани от България, а министър-председателят Константин Муравиев споделя своето възхищение от нейното мъжество на жена, майка и царица.

Българите истински обикват Йоанна, своята царица, едва след появата на Мария-Луиза и Симеон, децата й. Но затова пък за тях тя ще си остане завинаги Царица на милосърдието.

Последната българска царица създава първата болница по европейски стандарти, която след 1990г. възстановява името си „Царица Йоанна”. Известно е колко грижи е полагала за болни и страдащи, особено след бомбардировките на София. Освен това още в първите си години в България започва да работи за Българския червен кръст и училището за милосърдни сестри, ставайки техен патрон.

Царица Йоанна живее в изгнание дълги години – първо в Египет, после в Испания и Португалия. През 1993г. идва в България с дъщеря си Мария-Луиза и съпруга й. Посрещат я стотици хиляди българи. Подкрепяна от близките си, на 28 август – датата, когато се навършват 50 години от смъртта на цар Борис III, тя отива в Рилския манастир да се поклони на гроба му.

Царицата на милосърдието, Йоанна, умира на достолепната 92-годишна възраст. Желанието й е да бъде погребана там, където е венчана – в Асизи, в църквата „Св.Франциск”.

Близките й казват, че нито за миг не е съжалявала за това, че е отдадена като италианка, а е обичала като българка. А България – нея тя винаги наричала „моята втора родина”.