Паша Христова си отива от този свят влюбена и бременна

Още първите стихове от песента „Остани”, написана от Николай Арабаджиев за неговата любима Паша Христова, поразяват със своя подтекст, като знаем за съдбата на изпълнителката й. Неслучайно режисьорът Олег Ковачев завършва филма си за нея с тази песен.

„Остани си там, далече.

В сънищата и в мечтите”

25-годишната певица наистина остава в сърцата на своите близки, приятели и на всички българи с прекрасната си усмивка и със завладяващия си плътен глас.

Паша Христова е тази, която изпява „Една българска роза”, станала песен на столетието през 2000 г, но и емблематична за всеки българин.

Паша Христова е това момиче от Княжево, което само за 6 години като професионална певица успява да запише повече от 40 песни и да спечели „Златният Орфей” през 1970г. с песента „Повей, ветре”.

Паша Христова е влюбената жена, която е изпепелена в самолетна катастрофа заедно със своята голяма любов – Николай Арабаджиев.

Трагичното събитие се случва преди Коледа – на 21 декември 1971г. Почти полунощ е. Самолетът Ил-18 е готов да излети за Алжир. На него се намира българска културна делегация, която включва оркестър „София”, фолклорни изпълнители и танцов състав при читалище „Аура”.

Сред пасажерите са и Паша Христова и Николай Арабаджиев. Най-после са заедно и са щастливи, че поне този път няма да изпитват вина от забранената си любов. Въпреки че имат семейства и деца, повикът на сърцето се оказва по-силен от дълга и съвестта.

Те са един за друг, открили са се, а

в музиката чувствата им избликват с пълната си сила.

Това, че Паша Христова открива у Николай Арабаджиев своята половинка, забелязва и друга солистка на оркестър „София” – певицата Мими Иванова. За съжаление тъкмо когато се откриват, бързо си отиват, но все пак заедно.

В книгата на Иван Георгиев „Една българска роза – 40 г. след катастрофата” актрисата Латинка Петрова споделя за Паша Христова, че й било много съвестно да развали не само собственото си семейство, но и това на Фучо. Почтеността на Парашкева Христова Стефанова – каквото е кръщелното й име, не й позволява да живее под един покрив със съпруга си Васил, въпреки че имат двегодишен син. Латинка Петрова  разказва, че Паша се била затворила в себе си и като че ли се страхувала да говори по-дълго с хората. Дори в радиото се питали дали не е болна. Толкова била притихнала, все едно „искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов” – това пък казва Борис Гуджунов на актрисата. Той е първият, който й съобщава за катастрофата.

Самолетът е със 73 пътници на борда, включително Паша и Николай. Машината не успява да се издигне в онази фатална нощ. Крилото отляво заорава в земята, а самолетът, излизайки от пистата, пламва. Изгарят 30 човека, в това число и командирът Борис Луканов и екипажът му. А той е много добър пилот, за да вози често самия Тодор Живков.

Успяват да се спасят само тези, които се намират в задната част, макар и с изгаряния и наранявания. Пожарната и Бърза помощ, държани някъде извън пистата по някаква причина, идват с огромно закъснение.

Сякаш предчувствала какво я очаква, Паша Христова споделя преди пътуването, че никак не й се тръгва. Много искала да остане със сина си край елхата. Но в същото време да бъде с любимия човек е глътка свобода и огромно щастие.

По някакво странно съвпадение или може би

намигване на съдбата,

по онова време три са големите български певици, които са във връзка с талантливи музиканти. Това са Лили Иванова – със Здравко Радоев, Йорданка Христова – с Кристиян Платов и Паша Христова – с диригента на оркестър „София”. И при трите любовта на мъжете до тях се излива в музика и това им помага да запишат завинаги имената си в историята на българската забавна музика.

За своето възходящо професионално развитие Паша Христова дължи много на Николай Арабаджиев. Той й прави уникални аранжименти, подчертавайки силата и плътността на гласа й. И не само това – майка му, изключителен вокален педагог, допринася за развиване на природната дарба на Паша.

Самият Николай Арабаджиев е не само известен композитор и аранжор, но и като диригент на оркестър „София” прави всичко той да се превърне в един от най-добрите не само в България, но и в чужбина.

Песента „Остани”, написана от него за Паша Христова, им донася „Златният Орфей”, а на фестивала в Сопот „Ах, този дивен свят” получава Голямата награда.

Сред музикалните среди се носи мълвата, че Паша била бременна от Николай, затова не скочила от самолета, не искайки да рискува да загуби бебето. Приятелката й Марта Баръмова също потвърждава за бременността й. Но истината е друга. Паша и Николай били седнали на втория ред след пилотската кабина и не са имали шанс за спасение. Огнените езици ги поглъщат бързо и телата им се разпознават единствено по бижутата.

Една от оцелелите танцьорки от фолклорния състав Елена Донкова разказва години по-късно, че Паша сякаш е предчувствала трагедията. Затова може би е била толкова елегантна с черната си рокля и с черното си манто.

Като стиха в „Остани”: „Два пъти по-хубава, когато си отиваш”.

Като че ли краят на

любовната история е предизвестен,

нищо, че в приказките краят обикновено е щастлив за влюбените. Всичко между Паша и Николай изглежда някак обречено, но кой има власт над сърцето?

Може би младата чертожничка в „Балканкар” щеше да остане жива, ако беше си останала обикновена самодейка в читалището.

Или ако беше избрала дълга към съпруга си – чертожник в същото предприятие, и към детето си пред правото да бъде истински щастлива.

Никой не може да каже какво се крие зад всяко „ако”. Нали и народът е казал: „Когато се обърне колата, пътища много”.

По някакъв начин съдбата тласка Паша към фаталния край, но за краткия си живот тя упорито и

страстно се стреми към музика,

която при нея се оказва равносилна на любов – силна, опияняваща, жертвена.

Въпреки че на сцената Паша е по-малко от 10 години, те са изживени пълноценно, за да доведат до завидни за много други професионални певици постижения.

Роденото на 16 юли 1946г. момиче расте в покрайнините на София в бедна комунална квартира и всяка година увлечението му по музиката става все по-голямо. Дори когато баща й, фотограф в Княжево, й забранява да бъде „кръчмарска певица”, Паша  пренебрегва това и избягва от вкъщи през прозореца.

Незабележима остава в Школата за естрадни певци, но само до момента, в който застава пред микрофона. Тогава именно навън блесва с пълна сила красотата й и скритите дълбоки чувства се пренасят с песента.

Най-силни и завладяващи са изпълненията

на Паша Христова обаче, когато месеци преди катастрофата любовта към Фучо превзема всяка нейна клетка. И това се усеща от публиката, която затаява дъх, докато гласът на Паша сякаш полита с мелодията, трептящ от обич и щастие.

Милен Иванов, синът на певицата, не помни майка си, но до 2014г., когато умира от рак, не спира да търси обяснение за нейната смърт. Той не се отдава на музиката като нея, а работи като автобояджия. Баща му купува малък апартамент за 18 000 лв., „кръвнината” за Паша, и в него Милен живее със семейството си.

До края на живота си Милен Иванов не иска да повярва, че майка му е загинала случайно. Всъщност до днес все още не доизяснена докрай

истината за самолетната катастрофа.

Според Милен има обстоятелства, които дават основание за съмнения относно „случайната”катастрофа. Той е убеден, че още всичко не е излязло наяве, тъй като свидетелите и оцелелите се страхуват „да не свършат в канавката”. Своите съждения той подкрепя и с няколко факта.

Единият е, че у него е задграничният паспорт на Паша, без който тя не е можела да излети за Алжир. Би трябвало и той да е изгорял, но напротив – здрав е, без виза или някакъв печат. А й трябвал паспорт, тъй като заедно с Борис Гуджунов имали подписан 6-месечен договор за тогавашната ГДР.

Милен коментира и смъртния акт на Паша. Той е от 23 февруари 1972г.. Странно, но това е 2 месеца след катастрофата. Той е озадачен как изобщо разрешават погребението й без наличието на смъртен акт. Според сина, когато са закарали майка му в болницата, просто не са искали да я спасят, макар че била още жива.

Абсурдно наистина, но Борис Гуджунов, естрадна легенда, твърди, че катастрофата е била планирана. Той оцелява заедно с певиците Мария Нейкова и Янка Рупкина. Разказва за съмненията си на Иван Георгиев, който по-късно написва книга за Паша. Гуджунов разбира 6 години след катастрофата от свой приятел, чийто баща работел в МВР, че всъщност е трябвало да умре вторият пилот. Но си отиват 30 души, за да няма подозрения. Причината е, че за всички „страхотни далавери” – „черни полети”, кражби в Мека и Африка, този пилот искал да разкаже на Тодор Живков. До днес обаче няма доказателства за думите му.

Още по-невероятна е версията на Христо Кидиков, също известен естраден изпълнител. Той твърди, че по думите на Димитър Симеонов, който пък разбрал от други източници, в този самолет трябвало да летят членове на Политбюро заедно с Тодор Живков. Кидиков разговарял с четиримата, останали живи. Оказва се, че месец преди катастрофата на самолета бил направен основен ремонт. Но незнайно как след това „се открива”, че разместените въжета на елероните са причинили катастрофата. И нито един от тези, които ремонтирали машината, не е наказан, което най-малкото е странно.

И Гуджунов, и Кидиков стоят твърдо зад думите си, но все пак твърденията им не звучат правдоподобно. Може би никой никога няма да разбере каква е истината всъщност.

„Вечна като любовта оставаш ти”

Това е припевът на песента „Янтра”, която е била любима на Паша Христова. И в нея, както и в „Остани”, има скрита символика. Янтра, реката, отразява вечния хълм и също е вечна.

Любовта на Паша към музиката, към живота; стремежът й към красивото и истинското, също остават завинаги.

В нейните песни, звучащи и днес в ефир; в плочите на „Балкантон”, записали гласа на младата жена – „една българска роза” в прекрасните градини на музиката.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *