Григор Вачков сам предрекъл, че ще си отиде млад

„Голяма работа беше Гришата…, много го обичах. Толкова добър беше, толкова благ…” – с тъга си спомня за Григор Вачков вдовицата му Силвия Вачкова. В сърцето й и в сърцето на дъщеря й Мартина Вачкова така и не успява да влезе друг мъж като него. А за зрителите той си остава Митко Бомбата от сериала „На всеки километър” и завинаги се превръща в техен любимец.

Но Григор Вачков влиза и в друг образ, станал емблематичен със силата на характера си – Банко във филма „Мъжки времена”. Репликата на героя му: ”Едно е да искаш! Друго е да можеш! И трето и четвърто е да го направиш…” става култова, а авторът на сценария Николай Хайтов надали е предполагал, че може да има толкова сполучливо покритие между неговия герой и реална личност.

„Мъжките времена” изискват мъжки характер, честност и борбеност. Такъв мъж е  Бранко, такъв е Гришата, както го наричат неговите близки и приятели.

Открит, честен, усмихнат, добър и щедър на емоции и обич – Григор Вачков, Гришата, с изпънатите си рамене винаги като че ли запълва целия екран. Защото е талантлив, макар че минава през доста роли, докато успее да наложи дарбата си да се превъплъщава в запомнящи се герои.

В първите години

ролите на Григор Вачков не са никак много. Започва в театъра с три реплики в „Баня” на Маяковски и с четири в „Ах, тези привидения”. Постепенно присъствието му на сцената става все по-осезаемо. Играе ролята на отец Фьодор в „Дванайсетте стола” по Илф и Петров и няколко роли в „Дървеница” и „Артуро Хи”.

Григор Вачков

Начинаещият актьор обаче е привлечен повече от киното. През тези години  дори споделя със свои състуденти след посещение на вълнуващ филм, че вече е дошъл и техният ред да играят в киното.

Така и става. Само той от целия клас се превръща в актьора с най-голяма популярност. И макар че мечтае за „нечовешки роли”, от всичките 44 филма, в които е играл, отрицателен герой е само в „Дом на две улици” като Гуно Хуната.

Григор Вачков научава, че е станал баща

точно на снимките на този филм. В това време се намира в морето и понеже е навътре, не чува, че го викат по радиоуредбата да му кажат новината. Накрая композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му съобщи радостната вест.

Григор Вачков е толкова щастлив, че малко остава да се удави. И нищо, че като почти всеки мъж е искал син, пред родилното скача лудо до втория етаж за почуда на лекарите.

Щастието е двойно – първородна дъщеря и първа роля. Изиграва ролята на легионера Гуно Хуната блестящо, макар че Силвия се чуди по-късно как е могъл да се превъплъти той, добрият, в толкова злобен и лош човек. Дори не е предполагала какъв огромен заряд е носел в себе си Гришата.

Нещастието обаче връхлита Григор Вачков,

докато снима филма, който най-много обича – „Последно лято” по сценарий на Йордан Радичков, режисиран от Христо Христов. Григор Вачков очаква второ дете с тайната надежда този път да е момче. За съжаление бременната в петия месец Силвия е ударена от кола, докато шофира.

Започват техните проблеми. Силвия много често се налага да лежи в болница. Гришата пътува от Пловдив с кола почти всяка нощ, за да й вдъхва кураж с подкрепата си.

През септември Силвия ражда мъртво бебе, отново момиче. Това е голям удар и за двамата. Григор Вачков се състарява сякаш изведнъж.

Григор Вачков

Продължава със снимките си в „Последно лято”, като точно този трагичен период в живота му съвпада и с тъжната съдба на героя му Иван Ефрейторов. Мъката на момчето след смъртта на баща му е изиграна, по-точно показана, толкова реално и истински, като че ли режисьорът едва ли не е планирал снимките си.

За около 14 години между най-щастливия и най-нещастния период в живота на Гришата той междувременно изиграва много роли, най-често с комедийна окраска – „Хитър Петър”, „Призори”, „Бедната улица”, „Тютюн”, „Веригата”, „Горещо пладне” и др.

Първата му не само главна, но и наистина драматична роля

е на Александър Карев във филма „Гибелта на Александър Велики” на Владислав Икономов и Любомир Левчев. Героят му е бригадир, работещ на голям строителен обект. В един момент се противопоставя на соцматрицата и системата го изхвърля.

Фактът, че дъщеричката на Карев играе 7-8-годишната тогава Мартина, кара Вачков да играе вдъхновено, особено в епизодите с нея.

Голяма популярност донасят

на Григор Вачков обаче още първите 13 епизода на сериала „На всеки километър” през 1969г. Макар че докато снима в него, актьорът се откъсва от театъра за близо 5 години, получава нещо много ценно и непреходно – безапелационната народна любов и завинаги си остава любимият Митко Бомбата.

Григор Вачков

Все пак Григор Вачков не престава да си мечтае за театралната сцена. Но Георги Дюлгеров вече го е избрал за ролята на Постол войвода в „Мера според мера”. Изборът му става, докато един ден Вачков вози него и режисьора на „Мъжки времена” Едуард Захариев. Дюлгеров остава поразен от очите на актьора, които вижда в огледалото. Очи, пълни с мъка, с ум, с доброта – точно такъв е героят му Постол войвода. И макар че от 20 епизода успява да заснеме само два, Дюлгеров се убеждава колко гениална е играта на Григор Вачков и без дубли.

Два съдбоносни случая

поставят началото на този филм по сценария на Свобода Бъчварова по книгата й „Литургия за Илинден”.

Първият е свързан със сцена, в която героят  Дилбер Танас трябва да изражда агне. Овчарят казва преди снимките, че наистина една овца ще ражда, но агнето ще бъде мъртво. Въпреки това снимат и когато Свобода Бъчварова научава, казва, че това е лоша поличба.

Вторият интересен случай, но с щастлив край, е когато една коза ляга в краката на Григор Вачков и ражда две прекрасни яренца. Дюлгеров е убеден, че това също е било поличба и че има връзка с предходната случка. До този извод той стига след това, което става после.

Григор Вачков

Събитията някак следват своя ход. Въпреки своите невероятни роли до този момент, Григор Вачков явно има нужда да чуе от самия Дюлгеров, че играта му е добра. Когато режисьорът изразява искреното си възхищение от уменията му на актьор, Григор Вачков мобилизира изцяло енергията си за снимките на „Мера според мера”.

Когато работата по филма започва на 3 март, при всяко преобличане с дрехите на героя си Григор Вачков всеки път дава хапчета, които носи със себе си, на режисьора.

„Ако ме заболи сърцето, ще ми ги дадеш” –

казва винаги актьорът. Всъщност, при аутопсията му, дни по-късно, става ясно, че най-здравият орган в тялото му е точно сърцето.

На 10 март Григор Вачков снима и се прибира в София. Само след 2 дни Силвия Вачкова се обажда на режисьора да изпрати Мартина, а той да търси друг актьор за ролята на Постол войвода.

Григор Вачков е получил тежък инсулт, а на 18 март издъхва, не идвайки в съзнание.

Дюлгеров не взема друг актьор, сърце не му дава да унищожи последните кадри с Григор Вачков, които са запечатали най-силната му игра.

Григор Вачков завършва земния си път едва на 47 години. Съпругата му Силвия Вачкова споделя, че когато била на 15, а той на 24г. при запознаването им той й казал, че я обича и ще се ожени за нея.

„Но да знаеш, че ще умра млад”-

това били следващите му думи.

Трогателни са думите на Силвия Вачкова за Гришата. Годините работа като журналист, продуцент и мениджър на рекламни филми, нейната ангажираност и общуването с много хора не са заличили спомените й за онези първи срещи с него.

Тя – ученичка в девети клас, той – вече играещ в театъра актьор и страхотен кавалер. Отстъпва й място зад кулисите, първият е, който й целува ръка.

Григор Вачков

Макар и с тъга, Силвия обича да си спомня колко бедно са живеели в началото, как Мартина ходела от двегодишна на седмични ясли, защото тя трябвало да следва редовно. Но и това, че са живели „с топлота и грижовност”.

А за смъртта на Гришата е предчувствала. Още баба Ванга му заръчва да не пие студено и газирано, а вечерта преди инсулта той пие ледена бира.

Живеят заедно само 20 години, но оставят след себе си усмихнатата като баща си и също толкова чаровна и талантлива Мартина.

„Оказа се, че мъжете като моя баща са рядкост” –

в това е категорична Мартина Вачкова. За нея баща й е бил най-грижовният, най-всеотдайният и най-даващият баща. Затова и тя днес продължава да търси мъж, който да прилича на него.

На този, към когото вече повече от 30 години любовта „не е отстъпила и сантиметър”. Гордее се, че има негов скулптурен портрет в градинката на Народния театър. Но най-вече, че говорейки за него, лицата на приятелите му светват. Защото „за обичта няма смърт, няма раздяла”.

„Дядо ми и майка ми са много известни, но аз още не съм” –

това са думи на Рада Миладинова, внучка на Григор Вачков. 19-годишното момиче избира Художествената академия пред НАТФИЗ, но все пак е имало тайни мисли да стане актриса трето поколение.

На внучката все още престои да открие дядо си. Много повече се интересува от ролите, които е изиграл, а това, че постоянно се сблъсква с неща, свързани с него, я кара да разбере колко голям е бил всъщност.

Рада според Мартина повече прилича на дядо си, отколкото на нея. Целеустремена, скромна, стабилна, тя е тази, която учи майка си на търпимост. Подобно на Григор Вачков, който често повтарял: „Всичко е нормално”. И е мъжко момиче.

А Григор Вачков  – той пътува от онези „мъжки времена” и до днес към сърцата на всички българи.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *