Апостол Карамитев искал да умре млад и красив

„Това е може би предназначението ни – това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”. Думи, казани от Апостол Карамитев в едно от последните му интервюта, преди да си отиде на 50 години. „Хубава възраст, красива възраст”, прибавя още този емблематичен български актьор.

Апостол Карамитев сякаш предизвиква съдбата,

по скоро Бог, говорейки за смъртта. Когато Светослав Минков го кани да напише спомените си, докато е още млад, Апостол Карамитев бурно реагира, казвайки, че само суетните хора пишат на млади години спомените си. И допълва, че иска да умре млад, красив, интересен, а не да остарява.

И той наистина не успява да остарее.

Отива си от рак на черния дроб, докато снима „Сватбите на Йоан-Асен”. Не довършва ролята си и като че ли Бог изпълнява желанието му – да не изпита болестите, грижите и тревогите на старостта.

Завинаги остава красивият, лъчезарният, интелигентният, артистичният Апостол. В неговите среди го наричат Чочо и само за него може да се каже, че става не Любимец 13, каквато е ролята му в едноименния филм, а Любимец №1 на народа.

Ако е вярно, че името има сила да определя човека, това при всички случаи важи за Апостол Карамитев. Малко хора знаят, че всъщност фамилното му име е Апостолов, която по-късно е променена на Карамитев. Изначалното име Апостол Апостолов подхожда напълно на големия актьор.

Апостол Карамитев

Оставяйки ярка диря

със своите близо 50 роли в театъра, около 20 роли в киното, записи в радиото и др., наистина може да бъде пример за апостол в българския театър. Притежава не само забележителна сценична техника, но е и кумир за повечето свои студенти, които се обръщат към него с „учителю”.

Житейският път на актьора

с аристократична визия и артистичен чар Апостол Карамитев започва край морето, в Бургас.

Роден е през есента, на 17 октомври 1923г. в семейство на преселници от Беломорска Тракия. Живеят бедно с това, което изкара баща му – работник на пристанището, и майка му, която чисти по къщите на хората.

От малък обича киното и театъра и при възможност винаги посещава прожекции и  театрални постановки. Завършва италианска гимназия и години след това говори на италиански перфектно.

Заживявайки в София, младият Апостол Карамитев много иска да постъпи в Театралната школа, но поради желанието на вече мъртвия си баща и по настояване на брат си, който го издържа да учи, записва право в Софийския университет.

Изборът му да се занимава с театър

обаче измества всичко друго. Първо постъпва в двугодишната Театрална школа в класа на Стефан Сърчаджиев. След това става стажант-артист в Народния театър, а през 1951г. завършва ВИТИЗ, сега НАТФИЗ.

На първата си среща с бъдещата си съпруга Маргарита Дупаринова през нейните очи той изглеждал слаб, изгладнял, но и в домашно плетения си пуловер излъчвал аристократизъм, а от любознателния му бляскав поглед и красивата осанка личало колко близко е той до мечтата си.

Апостол Карамитев

Любовта също била близо.

Макар че Апостол Карамитев имал много почитателки, пленени от външността и таланта му, той избира актрисата Маргарита Дупаринова за своя муза.

Обикват се като сценични партньори и той й прави романтично предложение за брак отново на сцената. Той е на 25г., а тя е на 27. Трудно зачева, затова пък след това ражда едно след друго децата им – Момчил и Маргарита, които също стават актьори.

Прочетете още: ГРИГОР ВАЧКОВ САМ ПРЕДРЕКЪЛ, ЧЕ ЩЕ СИ ОТИДЕ МЛАД

В семейния живот Апостол Карамитев е също толкова всеотдаен, колкото и на сцената. Въпреки визията си на бохем, той е домошар, грижовен баща. Дори името Момчил, което носи синът му, е по негово настояване, защото било много мъжко. По времето, когато децата му са малки, няколко пъти на ден отскачал до дома си да ги види или пък да ги зарадва с някое лакомство.

А зрителите се радват на неговия талант,

особено през 60-те години, когато Карамитев не слиза от сцената и от големия екран. От дебюта си във филма „Утро над родината” до смъртта си играе в повече от 20 филма, сред които най-популярни са: „Песен за човека”, „Любимец 13”, „Специалист по всичко”, „Рицар без броня”, „Бялата стая”, „Сватбите на Йоан-Асен” и др.

Много са и ролите му както на театралната сцена, така и в постановки на телевизионния театър.

Неговият актьорски метод е описан от театралните критици като своеобразно съчетание на „интелектуален анализ с дълбочина на емоционалния живот”.

Забележително е озвучаването му на всички образи в дублажа на „Сага за Форсайтови”, английски сериал.

И не само това. Специализирайки режисура в Москва, Апостол Карамитев става доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ.

Апостол Карамитев

Удостоен със званието „Народен артист” през 1969г., той става най-младият негов носител. Много от колегите му, доста изтъкнати тогава, му завиждат и направо го намразват. По това време Карамитев се скарва много жестоко и с брат си, който работи  като бръснар в Бургас. Двамата не си говорят до онзи момент през 1973г., когато се разбира, че актьорът е болен.

„Знам ли, работа, работа, работа – това е бил животът ми, това е и навярно това ще бъде” – изповядва актьорът, навършил вече 50г. Уви, работата за него приключва точно на 50, този по някакъв начин вододел в човешкия живот. Но за Апостол Карамитев това е интензивен, бурен, ентусиазиран, вдъхновен и отдаден живот на двете скъпи неща – театъра и семейството.

Апостол Карамитев

„…това просто вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да живее”.

И той го прави. За двете си любови – семейството и театъра.

Но и за оная бедна женица, на която купува зимни дрехи и обувки, за да не мръзне навън.

За изпадналия артист Караджата, на когото се опитва да помогне искрено и състрадателно, макар че от гордост той му отказва.

За хилядите зрители, за които остава любимецът.

А може би най-показателното свидетелство за харизматичната личност на Апостол Карамитев, надарена с невероятен талант и огромно човешко сърце, е това, че нежният лирик Николай Лилиев почива, докато чете любовните писма не до някой друг, а точно до Апостол Карамитев. Или огромната виеща се опашка от искрено опечалени хора на неговото поклонение във ВИТИЗ.

Защото любимците си остават любимци, дори когато вече ги няма.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *