Българската литература изобилства от прекрасни стихове, посветени на родината. Иван Вазов е един от поетите, възпял най-подробно кътчетата на нашата България, но той далеч не е единствен в светлото си дело. Днес ще ви представим две красиви стихотворения, обединени от едно и също заглавие – „Родина“, но на различни автори. Надяваме се, че ще ви харесат!

Родина

Обичам те като жена

повлякла ме с безброй оглавници

о, малка, хубава страна

на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство, и във независимост-

тъй-важно-весела-почти

измислена за Simplicissimus.

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести-

о, бедна, хубава страна

на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме-

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания-

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

Димитър Подвързачов

Родина

Малка е мойта родина-

шепа набрани, нагънати

шарени черги от ниви,

тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,

стисната крепко, опитай!

Но раздипли, разстели я

гънка по гънка внимателно,

скат по скат, бразда по бразда,

бръчка по бръчка,цвят по цвят,

връх по връх побелял,

спомен по спомен,

песен по песен,

век по век.

И ще видиш тогава

как неизбродна, безкрайна е

тази шепа препълнена-

моята малка родина.

Блага Димитрова