Някога, преди много години мравката и слонът били еднакви по размер и като едни от най-дребните твари на нашата планета, начинът им на живот също бил почти един и същ, но мравката винаги била доволна и спокойна за живота си, а слонът живеел в постоянен страх.
– Здравей, сестро! Как се чувстваш днес? – питал я всеки ден притесненият слон.
– Чувствам се прекрасно, брате! – отговаряла му усмихнатата мравка и продължавала своя забързан ход.
– А пък аз пак се страхувам, че ще ме стъпче някое от по-големите животни! – оплаквал й се за пореден път уплашеният слон и започвал да се моли на Създателя, за да му даде най-грамадното тяло в животинския свят, с което да се избави от своите страхове.
В един момент Бог се смилил над горкото животинче и слонът изведнъж се превърнал в най-огромното сухоземно животно в света. Но спокойствието му било много краткотрайно, тъй като хитрият човек бързо го пленил и започнал жестоко да го експлоатира. Силният и грамаден слон бил принуден по цял ден да влачи или да пренася тежки товари, а вечер се сгромолясвал върху прашната земя, мръсен, изпотен и капнал от умора. Веднъж му се случило и през деня да падне преуморен на земята и тогава старата му познайница успяла да се изкатери до неговото голямо ухо.
– Здравей, брате!.. Как се чувстваш в новото си тяло?.. По-спокоен ли си сега?… – силно се провикнала малката мравка.
– Ох!.. – тежко въздъхнал умореният слон. – Нито съм по-спокоен, нито се чувствам по-добре! Оказа се, че колкото си по-голям, толкова и по-голямо тегло ще ти се наложи да понесеш! Сега се страхувам за живота си много повече, отколкото в миналото и сигурно скоро ще умра от преумора, но вече ме е срам да поискам от Създателя старото си тяло, в което се чувствах много по-добре.
***
Каквото и да махнете или прибавите,
от себе си никога няма да се избавите!
Ще промените телата си, титлите, къщите,
но вътре завинаги ще си останете същите!
Източник: gnezdoto.net
