Ако някога сте били в чужбина, вероятно сте се чудили защо европейските пенсионери не приличат на нашите тук в България?
Защо обикалят по света и се забавляват, защо не посвещават живота си на отглеждането на внуците си, защо не правят компоти и не хвърлят пари през балкона, увити в найлонови торбички?
Вместо това, европейските пенсионери се обличат модерно и шик, пътуват комфортно, посещават ресторанти, наясно са с понятия като SEO услуги и като цяло… се радват на живота. Дали това зависи само от финансовите възможности, които са различни спрямо тези в България?
Ако напишете в “чичко Google” думата пенсионер, се появяват 15 700 000 резултата.
Като първи резултат е „Речник на българския език“, откъдето става ясно, че пенсионер е съществително име, мъжки род. На второ място е „Тълковен речник“, от който разбираме, че пенсионер е „Човек, който получава пенсия.“
И така дойдохме до сърцевината на въпроса – пенсия.
Всичко е тривиално просто. Българските пенсионери не са като европейските, защото имат унизителни малки пенсии. Например, един мъж е бил на добра работа, а след това идва пенсионирането и той не знае как да продължи да живее. В доста европейски страни хората, които се пенсионират, могат да си позволят да пътуват по света и да ядат различна и добра храна. Тоест просто живеят за собственото си удоволствие.
Според една психологическа агенция от Франция – истината е съвсем друга и не опира само до парите!
Психиката на българина е просто смачкана, той не умее да се радва на малките неща и живее само в завист и вечно одумване на комшията, който е дразнител номер 1. Разбира се, разликата в манталитета е огромна между българския и европейския пенсионер.
И ако добавим към това и факта, че в Европа родителите наистина не помагат на децата си, а в нашата страна бабите и дядовците често дават част от пенсиите си на порасналите си деца… тогава разликата е съвсем очевидна.
Време е за оптимизация на пенсионерското съсловие с тези маркетинг съвети.
1.Забравете постулата: „Ти си пенсионер и никой вече не се нуждае от теб“.
Да…това е много субективно. Но разковничето е отношението на обществото към възрастните хора. И най-тъжното е, че този модел на поведение е поставен в главата на човек в ранна възраст.
2.Грешка е да се мисли по начин тип: „Пенсионер. Животът ти свърши.“
След пенсиониране животът може да бъде прекрасен, край на ранното ставане, на проблемите в работата, на вечното бързане… животът е тук и сега. Време е за нещо ново. Започва ново приключение.
3.Сложете забрана на тъмните дрехи, които често са и демоде.
Пенсионер – това не означава да ходиш в раздърпани, грозни, сивкаво-черни дрехи. Напротив, за по-възрастните хора модните стилисти казват, че трябва да носят светли, пастелни тонове.
4. Грешно е да се живее в изолация.
Сега му е времето за нещо ново! Защо да не е някое ново хоби като курс по латино танци? Или майсторски клас по декупаж? Или пък да се научи на компютърни умения?
SEO…. и тук вече някой се смее, защото и младите невинаги знаят какво е това…
Да, този пренебрежителен смях от другите, когато пенсионер се занимава с нови дейности като технологии/ спорт / танци, е типичен за България.
Време е за вътрешна свобода, наистина човек и в пенсионна възраст има право да прави това, което Душата желае.
Никой не може да му забрани да скача с парашут на 70 или да кара трактор на 80, или учи танго на 67+++.
Или пък да се влюби? Нали?
