Венци Мицов, Фейсбук:

Гледах вчера моя приятел Theodore Ushev при Светльо по БТВ (120 минути).

И напълно го разбирам. Желанието на Тео да приключи с интервютата и изявите в България е напълно логично.

Впрочем той напусна България през 1997 и не съм особено сигурен, че тя, родината му, му е дала кой знае какво. Още тогава обаче неговото име го пишеше в карето на софтуера Фотошоп (или Корел Дроу, не помнмя точно, да ме прощавате).

Родината на Тео никога няма да му прости факта, че е успешен, разпознаваем, че има номинация за ОСКАР и че има успешна кариера не в Павликени, а извън територията на тази изчезваща държавичка.

Родината на Тео никога няма да му прости и факта, че не си поплюва и че има мнение, което удря в главата чугунените неокомунисти и самопреценящи си тъ***ари, които населяват страната ни.

И да, той е прав. Страната ни е отровена. Атмосферата е отровена докрай.

Тук вече е невъзможно да вървим напред. И за това сами сме си виновни. Защото, вместо да поемем напред, водени от своите светли примери, ние се удавихма е реваншизма на няколко вождчета, които искат да управляват и след смъртта си.

Съветът на „Площада“: Ако все още не сте готови с коледните подаръци за близките, разгледайте продуктите на Alleop.bg и направете правилния избор.

Впрочем нали знаете защо тъпия комунизъм толкова много ви радва, скъпи гугутки мои?

Не за друго, а защото комунизма не позволяваше никому да стърчи. Демократическия централизъм, заложен в идеологията на тъпия соц правеше така, че ако ти си талантлив, а колегата ти, съответно бездарен, вземаха от твоя талант и даваха на колегата, за да сте равни.

Така се получаваше именно онова, което Висоцки някога бе възпял в песента за гимнастиката:

„Красота! Среди бегущих
Первых нет и отстающих —
Бег на месте общепримиряющий!“.

Ето за това искате да се върне онова време. В него хора като нашите повече от 20 концертмайстори на световни оркестри щяха да са просто шлосери в голям, субсидиран от СССР завод.

Знаете ли кога реших да напусна Съюза на българските композитори? Когато преди известно време отидох на едно събрание и там за първи път след дългогодишно изгнание се появи и Милчо Левиев. Друг успял и световноизвестен български творец.

И знаете ли какво стана? Виден наш композитор от времето на зрелия соц скочи и започна да му крещи – „ВЪН! ТИ НЕ СИ БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОР!!!“.

Тогава разбрах кристално ясно къде се намираме и какво точно се случва.

И да, Тео, приятелю. Тук дишаме отрова, ядем отрова и се**м отрова. А твоя филм показа образът на тези, които генерират това – бездарните и безсмъртни биотитани.

Но все си мисля, че не трябва да мълчим. Че ако ние сега млъкнем, биотитаните ще победят. Не, че вече почти не са победили…

Клета страна. Страна, в която всяка светулка ви пречи, мамка му…

Не, аз няма да ви светя, щото не мога. Но обещавам, че ще крещя така, че да оглушеете. Това поне го мога…