Спомени от Соца: Учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове

Зимата на 1990 година, хаос и разруха. А ние имаме 4-5 часа руски седмично, класни, контролни.

И руски не ни се учи, защото това е езикът на падналия строй. Съответно и другарката вече беше с друг статут, защото й паднаха часовете, настроението, емоцията. Да си учител по руски не беше вече „лукс“. Затова тя предприе друга тактика. Година и половина тя влизаше в часа с грамофон и ни пускаше военни песни. Винаги оставахме брой на вестник около бюрото, често „Демокрация“ (да, тогава учениците четяха вестници), тя го взимаше и четеше.

Ние скучаехме, тихи разговори, хилехме се, а тя беше вглъбена в себе си. Накрая на часа спираше грамофона, късаше вестника и коронната й фраза на излизане беше „Каква страна погубиха гадовете!“. И така всеки ден, докато не се пенсионира или не я пенсионираха. Не знам кое беше по-точно.

Съветът на „Площада“: Ако все още не сте готови с коледните подаръци за близките, разгледайте продуктите на Alleop.bg и направете правилния избор.

Седем години по-рано, учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове. Не направиш падежите правилно и тя ги хвърля от бюрото. След това искаше и да й се донесат обратно, да  има за следващия ученик. Не се одобряваха особено много тези методи, но тя беше „свещена крава“ – не можеш нищо да кажеш за учителката по руски.

Прочетете още: СПОМЕНИ ОТ СОЦА: ЗАРАДИ ЕДНО КАКАО ЗА ДЕТЕТО, ЩЯХА ДА МЕ АРЕСТУВАТ В „КОРЕКОМА“

Най-накрая се намери спасение – някой от горните класове й открадна връзката с ключовете. Това е все едно (превеждам за по-младите) да ви откраднат наведнъж всички пароли. Видя се, че всъщност е една объркана и глупава женичка, която дори няма как да си влезе в кабинета или в мазето на блока. Не помня после какво стана с нея. Но не изглеждаше като човек, който може да се адаптира, особено без ключове.

Източник: bgspomen.com

loading...

One thought on “Спомени от Соца: Учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове

  1. ,,Седем години по-рано, учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове
    Ние скучаехме, тихи разговори, хилехме се, а тя беше вглъбена в себе си. Накрая на часа спираше грамофона, късаше вестника и коронната й фраза на излизане беше „Каква страна погубиха гадовете!“. И така всеки ден, докато не се пенсионира или не я пенсионираха.
    Не знам кое беше по-точно.
    Най-накрая се намери спасение – някой от горните класове й открадна връзката с ключовете.“
    Исфинити мъ – ну дъ пупитъм … пуние завършитеее ли уснуфнуту ?
    Защото – не само руския ти е проблем … опитай с психиатър .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *