От Фейсбук:

„Стана рано. Изми колата.

Припомпи гумите. Провери маслото. Доля антифриз. Намаза клемите на акомулатора с грес.

Седна и спомените му тръгнаха като на филмова лента.

Обикаляха България от край до край без аварии и произшествия…

Децата заспиваха едно срещу друго на задната седалка покрити с одеало.

За толкова години колата му беше повече от другар. Като член от семейството…

Децата се запиляха по чужбина. Бабката се спомина. Дойде ред да се сбогува и с колата.

Не стигаше пустата пенсия.

Откъде пари за бензин, застраховка, винетка, технически преглед.

До сега успяваше да плати само данъка.

А колата си стоеше в гаража,готова за път…

Завъртя ключа. Двигателя запали. И нещо издумка по тавана на колата.

Стреснат погледна навън.

Човек стоеше до колата.

-Хайде дядка! Вади я тая бракма, че днеска много работа имам!

Излезе.Погали колата и му подаде ключа. После се обърна чак когато репатражката потегли.

Влезе в гаража. Затвори вратата и захлипа като дете.

После захвърли четирите банкноти за които бе заменил един верен другар…

10.Х.2022
Някой Който“