Русия е прогнила, руското общество страда от собствената си поквара

„Великата” Русия се раздира от бежанска вълна. Бягат „великите” руски мъже, които от 20 години си избират Путин. Когато той ги призова за мобилизация те търсят в Гугъл как да напуснат страната. Бягат великите войници, които щяха да превземат и да „преборят нацистите” в Украйна за една седмица. А ми а една година и половина. Дезертьорите са сред най-презряните престъпници във всяка държава.

Дори Вагнер се обърнаха срещу Путин и избягаха в Беларус, а Пригожин бе убит.

Тези, които бягат от Русия до вчера злорадстваха на кадрите с разрушените украински градове и избити невинни граждани. Гледаха вечер руските пропагандни канали, жулеха водка и крещяха „Смърт на Украйна”. Познавам този тип хора, те са като нашите „патриоти”, които могат да пребият някоя баба, или ударят два шамара на жена си след три ракии, за да покажат какви големи мъже са. Но ако се наложи да излязат в истинска битка за родината, или някоя справедлива кауза изчезват и се крият. Крещят ‘България над всичко”, а когато БОЕЦ излезем срещу Пеевски пред Парламента не смеят дори да минат покрай нас да не би да ги прибере полицията.

Русия е прогнила, руското общество страда от собствената си поквара, ленност и страхове. Но и там, както и у нас винаги е имало непримирими с неправдите хора, дори и в най мракобесните времена ги е имало. Частичната мобилизация е шанс за руския народ. Не да победи Украйна, на това са неспособни, а да се въоръжат и да се обърнат към Кремъл, за да освободят своята родина от лапите на мафията и диктатора, който ги убива.

А за България се замислете, ако Русия ни обяви война, колко „българи” ще защитят родината с оръжие и колко ще избягат през глава? Ще избягат в Европа и ще пишат във ФБ, колко велик е Путин, и какви предатели и еврогейове сме ние, които се борим срещу диктатора. Преди време спорих с един патЕот за имперската политика на Русия към България и отговора му бе потресаващо тъп – опорка, която се върти, като мантра: „Ако не беше Русия още щяхме да ходим с чалми”. Никога българите не са ходили с чалми и със или без Русия никога нямаше да ходят с чалми. Но заради Русия душите на такива, като този вечно ще си останат зашубени с ватенки, като с усмирителни ризи и задушени в смрадта на собствената им тъпота, невежество и нищожност. А ще има и такива, които ще посрещат „освободителите” с хляб и сол.

И за нашата страна важи същото, за да бъдем истински свободни първо трябва да се преборим с кремълската пета колона, с мафията вътре в страната, с наглите боклуци, които превърнаха държавата ни в кочина. И тогава ще бъдем истински независими и свободни.

Честит празник!

Битката продължава.

Георги Георгиев, сдружение „БОЕЦ“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *