Членството в еврозоната е стратегическа национална цел на България. Това е логичен завършек на нашата европейска интеграция.

Това обяви президентът Румен Радев по време на конференция „България по пътя на еврото“, цитиран от „Сега“. Държавният глава подчерта, че постигането на тази цел трябва да бъде организирано така, че страната ни по най-добрия начин да се впише в еврозоната и да не се допусне по време на този процес жизненият стандарт на хората да бъде понижен.

Конференцията се провежда ден след като зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на посещение у нас, категорично отхвърли възможността страната ни да се присъедини преди 2025 г. в еврозоната. Като основна причина бе посочена твърде високата инфлация у нас.

В речта си президента Румен Радев акцентира, че страните, които са най-близо до войната в Украйна, са с най-висока инфлация – първо, защото най-тежко са усетили прекъсването на веригите за доставки на енергоресурси, и второ, заради големият дял на разходите за най-неотложните житейски нужди.

„Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт“, обяви държавният глава.

Според него приемането на еврото е не само въпрос на политическа воля, а „сложен и всеобхватен процес, който изисква прозрачност и преди всичко много доверие”. „Убеден съм, че приемането на еврото ще донесе съществени икономически ползи, но по-важно е в това да бъдат убедени българските граждани. Но затова се изискват сериозна работа от институциите“, каза държавният глава. И припомни, че в миналото е имало случаи, когато гражданите са плащали за политически грешни решения, като КТБ например.

Радев призова да се укрепят контролните институции и механизми, така че в преходния период по приемането на еврото да не се допуска спекула и ръст на цените. Освен това трябва да се усъвършенстват икономическите политики, така че помощите да се дават само за нуждаещите се. По думите на президента пред следващото Народно събрание стояла нелеката задача във времена на криза да удържи бюджетния дефицит нисък, но наред с това и да не се допусне намаляване на стандарта на живот на хората.