Средният резултат на този випуск на задължителната матура по български език и литература е 50,14 точки, което отговаря на оценка добър 3,93. Резултатът е съизмерим, но малко по-нисък – с около 2,5 точки, от този през предходната година, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).

Държавният зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) се състоя на 19 май. „Пътят на посвещаването в любовта“ беше темата, по която зрелостниците писаха тогава интерпретативно съчинение върху „Посвещение“ на поетесата Петя Дубарова. Втората възможност беше есе на тема „Живот в мрежата“.

По вариант 2 писаха зрелостниците на втория задължителен държавен зрелостен изпит по профилиращи предмети, който се проведе на 23 май. В същия ден беше и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация – за учениците, които учат в професионални гимназии.

Допълнителните матури по желание бяха в периода 26 – 31 май.

Повечето зрелостници са харесали темата на есето – 32 506 (71%), а интерпретативно съчинение са създавали 9119 (20%), съобщават днес от МОН.  В работите на 4239 зрелостници (9%) не е създаден текст, а 862 от тях само са преписали стихотворението. Това са част от анализите, направени след оценяването на работите на явилите се на първия задължителен изпит 45 864 ученици (с близо 3000 повече от миналата година).

Повечето зрелостници се справят със задачите, изискващи възпроизвеждане, но задачите, изискващи разбиране, осмисляне, интерпретиране, прилагане на наученото, си остават предизвикателство за мнозина. При езиковите задачи със свободен отговор с най-висок процент на постижимост е задачата, чрез която се проверява членуването на съществително име, а затруднения се отчитат при употребата на бройна форма за множествено число. При литературните задачи със свободен отговор учениците успешно се справят със свързването на изучени творби с имената на техните автори, но трудно извеждат функцията на диалога в повествователен текст. Затрудняват се и при съпоставянето на интерпретацията на дадена тема в изучен и в неизучен текст.

С близо 2500 повече са и зрелостниците положили втория задължителен изпит по профилиращ предмет. Философия и английски език са избрали съответно 80,3% и 69% от изучаващите тези предмети като профилиращи, а информатика и химия и опазване на околната среда – само 4,2% и 1,8%.

Усредненият резултат от този изпит е 62,11 (съизмерим и малко по-висок от този в предходната година). Той отговаря на оценка добър 4,48. По-високият успех на втория изпит е очакван, като се има предвид, че на първата матура се явяват всички завършили 12-и клас, а втората е по избор по профилиращ предмет и на нея отиват по-малко на брой и по-мотивирани зрелостници, отбелязват експертите от МОН.

С най-висок среден резултат са чуждите езици, а с най-нисък са най-масовите изпити – география и икономика, биология и здравно образование, философия. В сравнение със сесията от предходната 2022 г. резултатите са увеличени с 5 и повече точки по информатика, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, предприемачество, изобразително изкуство, френски език. По-ниски резултати са регистрирани по математика, география и икономика, философия.

С две пълни шестици са 30 зрелостници, а с две отлични оценки – 1086 зрелостници. Две слаби оценки имат 1050 младежи. Максимален брой точки – 100, на някои от изпитите, са постигнали 50 зрелостници.

Няма зрелостник с нула точки на изпита по български език и литература, а само 9 са с нула точки на втория задължителен изпит.

Както и в предходната година няма зрелостник с нула точки и на двата изпита, но няма и такъв със 100 точки на двете задължителни матури.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Последвайте ни в Telegram ТУК