Константин Цанев – един от най- магнетичните мъже от социалистическото кино, наскоро приключи снимки за филма „Преди да те забравя“. Ролята му на IT предприемач с двусмислен морал не е главна, но актьорът, който от началото на 90-те години на миналия век живее в Германия, я приел без пазарлък – споделя, че за него важното е да участва в голямата игра, наречена кино, пише „Уикенд“.

Цанев – щастлив по капиталистически пенсионер след 29 години работа като редактор в „Дойче веле“, няма никакво намерение да се отказва от екрана и сцената в България, но се надява, че тукашните творци не робуват на токсичната политическа коректност.

Първият съпруг на Мария Каварджикова, празнуващ 70 години на 18 октомври, е в отлична форма, която поддържа и с всекидневен труд във фермата си в село Гюрншайтс, на 25 километра от Кьолн. Казва, че се чувства перфектно пред камерите. За него възрастта е само аритметика – като за всеки европеец от основната за цивилизованите общества средна класа, който знае цената си.

Константин Цанев е наясно с възможностите си на артист още когато отказва на баща си да кандидатства медицина, а на майка си – икономика. Влиза във ВИТИЗ преди полови век – през лятото на 1973 г., без да разчита на когото и да било. Дори родният му вуйчо, големият режисьор Людмил Кирков, е изненадан от успеха на момчето – Константин е приет от самия Апостол Карамитев.

Търсиш си качествени дрехи втора ръка? Не се колебай да разгледаш онлайн магазина на TryAgain.

Но, уви, великият артист и педагог умира през ноември и Филип Филипов – прочут режисьор и още по-известен скандалджия, се заема със студентите му. Но на лидерите в класа – Цанев, Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Иван Балсамаджиев, хич не им допада, че професорът се отнася с тях небрежно. Отмъщението им не закъснява – бягат от часовете му и разказват наляво-надясно как той спи зад тъмните си очила, докато те му показват етюдите си и очакват градивна критика.

Филипов, чийто проклет нрав не е тайна за никого, ги зачислява на бившия си асистент Енчо Халачев. Той не е много по-любезен – отсича „Не може“, когато Николай Машченко кани Константин Цанев да бъде Андреа Будинов в 5-серийната сага „Пътят към София“ по едноименния роман на Стефан Дичев. Константин Цанев въобще не се колебае да избере снимките в стария Пловдив пред лекциите. Халачев – очаквано ревнив към младежката амбиция ментор, е толкова потресен от железния характер на Косьо, че отказва да му завери зимния семестър. „Виновникът“ не се трогва – приключва шестмесечния си ангажимент в „Пътят към София“ и се връща на училище.

Още повече че дипломният спектакъл „Гледна точка“ е истински фурор по „Раковска“ – пиесата е взривоопасна с посланието за необходимата, но недопустима през комунизма промяна на светогледа. Интересът е небивал, половин София говори за постановката, за която в средата на 70-те се изисква сериозна доза смелост. Героите са смачканите малки съветски хора, които се движат по ръба на психическото оцеляване, здраво наквасени с водка. Константин Цанев, Мамалев, Балсамаджиев, Елена Кънева, Мадлен Чолакова са като кълбовидни мълнии под прожекторите. А в салона се оказва славният режисьор Андрей Гончаров, който ще прави „Бяг“ в Народния – забранената още от Сталин пиеса на Булгаков за проваления поход на Бялата армия при отбраната на Крим.

След посещението си във ВИТИЗ Гончаров иска в екипа си няколко от абсолвентите на Енчо Халачев. Така Цанев – млад, красив и кадърен, влиза в имперската трупа още преди да е получил дипломата си от ВИТИЗ, тъй като е наказан за своеволието „Пътят към София“. Дебютира като доцента в „Бяг“ – един от най-силните образи на легендарния руски кино ас Алексей Баталов в едноименния мащабен съветски филм.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Последвайте ни в Telegram ТУК