Имаше време, когато децата наистина бяха деца. Играеха на топка, на фунийки, на криеница, на стражари и апаши. Коленете им бяха насинени, защото не спираха да лудуват навън, да падат, да се пребиват, но въпреки това – бяха щастливи и свободни.

А какво е сега? Сега е ерата на компютрите и смартфоните. Детските игри от едно време са забравени. Децата не стават от своите компютри, не отлепят очи от екраните на своите телефони. Вече не си говорят, а си „чатят“. Нямат и истории за разказване, просто защото нищо не им се случва. Тъжно, наистина тъжно!

В това видео можете да видите кадри от Румъния от времето, когато децата все още не спираха да си играят заедно на улицата. Когато децата бяха щастливи и свободни, защото не бяха жертви и роби на модерните технологии. Когато вместо да играят компютърни игри, играеха на фунийки! Бяха здрави, енергични и любознателни.

Вижте това видео и ви уверяваме, че с чувство на носталгия ще си припомните старите времена, когато и самите вие сте били деца. И сте били истински щастливи!