Отидох. Сутринта в 7,15 се за писах в списъка. Сто петдесет и седми по ред. До мен момче от Свиленград. пристигнало с нощния експрес се тюхкаше:
-Шурето рече само от 1150 лева да купя. Само те ловели гърците.
-Такива няма. Има от 1050 — обади се един.
-Сто лева за бакшиш и ей ти ги толкова – подсмръкна друг.
Коментираха и се шегуваха първите пристигнали още през ношта,повечето – преспали в колите си пред магазина. Последните номера мълчаха със свити гърла. Ние от златната среда коментирахме коя антена хваща първа белградска програма, коя — Съветската телевизия.
В девет и нещо обявиха, че късметлиите ще бъдат първите сто в списъка – толкова били телевизорите. След още час влезе и първият купувач, шуменец, яхнал „москвето“ на минутата след съобщението.
Е,натам историята не е интересна. Два пъти по сто човека чакахме около магазина през целия ден, надеждица все пак. Останалите хукнаха към ЦУМ — и там щели да пускат… И аз търчах до ЦУМ. и в Тамошния списък си заплюх номерче.
И така – два три дена.
На четвъртия – взех го! Хубав, лъскав. В къщата ми грейнаха багри.През съботата и неделята строих цялата фамилия пред малкия екран. Изключих апарата само веднъж – когато започна телевизионният справочник!
В понеделник, успокоен, тръгнах на работа.
РУМЕН ДАНОВ
Източник: bgspomen.com