Наша олимпийска шампионка: Алексей Петров ми беше като втори баща!

Олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова определи брутално застреляния Алексей Петров като свой „втори баща“.

Ивет даде интервю за „Спортната джунгла“ и „България днес“, като каза следното за убития през лятото бизнесмен и президент на федерацията по карате:

„Отрази ми се много! С Алексей Петров бяхме много близки. Разчитах на него за много неща. Когато му се обадех, винаги ми е вдигал телефона. Изслушвал ме е. Каквото съм поискала, всичко съм получила. Той първи повярва в мен и Йована (б.а. – новия й треньор). Не се и замисли да я приеме в нашия отбор. Да я направи треньор. Дори искаше Йована да води целия български отбор. Когато ми се обадиха, че е убит, бях в залата. Тъкмо започвах тренировка. В този момент тя приключи. Първо не повярвах, че е истина. Искаше ми се да не е вярно и да е фалшива новина. Първата ми работа беше да вляза да видя преди колко време е бил на линия. След това влязох веднага в социалните мрежи да проверя дали има статии по въпроса. След три минути започнаха да излизат. За мен беше изключително голям шок.“

„Пет дни не съм тренирала. Опитвах се, влизах в залата, но просто главата ми не беше свързана с тялото. Усещах, че ако продължа да тренирам, мога да се контузя. Трябваше ми време. Имаше много стрес покрай тази ситуация. Всички изпаднаха в паника какво ще се случи сега. Никой не знаеше какво да прави. Изгубих една опора. Алексей Петров ми беше като втори баща. Така го чувствах. Когато загубиш близък човек, няма как да не го преживееш тежко. Все още ми липсва. Усеща се, че го няма. В главата единственото, което ми помагаше, беше да го направя заради него.“

Ивет Горанова
Олимпийският шампион Ивет Горанова страда за Алексей Петров

„Той много искаше да станем световни шампионки. Това ни беше основната цел през цялата година. Бяхме тръгнали много неща да правим с него. Имахме планове. Искахме да направим България център на каратето. Това щеше да се случи. Въпрос на време беше. Всичко приключи, разбира се. Той беше човекът, който можеше да върне каратето в олимпийската програма. Работеше в тази насока много сериозно. Водеше много сериозни разговори. Всички в световната федерация му имаха респекта и уважението. Затова посветих медала си на него. Той е в основата му, макар и да не е златен. Чувствам се добре, че го направих. Знам, че съм направила нещо за него. Това, което ме успокоява най-много, е, че съм го направила щастлив със спечелването на олимпийската титла.“

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Последвайте ни в Telegram ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *