In Memoriam: Отиде си голяма фигура в българския спорт

Българският спорт загуби още една голяма фигура. Тази нощ внезапно е починал Георги Константинов – волейболна легенда, баща на бившия вече селекционер на мъжкия ни национален отбор по волейбол Пламен Константинов и на оперния певец и музикант Юлиян Константинов.

Именно Константинов-старши е първият, който става известен с прякора Гибона, който след това Пламен наследява. Печели прякора си още в казармата, както и повечето от волейболните ни легенди през 50-те и 60-те години.

Димитър Гигов успява да го плени за волейбола, тъй като в същото време той тренира и лека атлетика. Първото си признание Константинов получава още през първата си година като юноша на Левски. Гибона е един от най-добрите в шампионата, а създателят на волейбола у нас Валентин Анков дава изключително висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „сините“.

Димитър Гигов успява да създаде истински звезден отбор. В три поредни години избраниците му, сред които е и Георги Константинов, печелят силния международен турнир в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а е и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори дори и звездния по това време отбор на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов е преминала още през отбора на Спартак, както и на обединения Левски Спартак. През 1970-а спира активната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за отбора на Сопот. Гибона успява да спечели промоция за „А“ група с този отбор.

От 1962 г. Гибона неизменно е в националния тим, като освен на две световни първенства е един от състезателите, които участват в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този турнир Константинов определя и като свой връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в официален мач на националния ни отбор обаче е две години по-рано – на световното първенство в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а отново е белязана от четвърто място – този път на европейското първенство в Букурещ. На световното първенство в Прага през 1967 г. Константинов отново е в тима, а националите ни остават на седмото място от 22 отбора.

Голямата гордост на Гибона обаче са двамата му синове Юлиян и Пламен. По-големият не успява да се задържи в спорта, въпреки че като малък също показва отлични качества. Пламен обаче е пленен още от малък от волейбола и напълно заслужено наследява не само таланта, но и прякора на баща си.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Последвайте ни в Telegram ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *