Ютубърът и журналист от БНТ Флора Стратиева разкри причините, поради които тя е отслабнала със 17 килограма. Тя разкри и какво е наложило това – думи, които са ѝ били казани при преглед при лекаря.
Ето какво написа популярната Флора в социалната мрежа:
Понеже доста хора ме обвиняват, че промотирам, “че е по-хубаво да си слаб” и по този начин вредя на аудиторията си, въпреки, че не желая да споделям толкова лична подробност за здравословното си състояние, прецених, че ще е по-добре да го направя.
През януари 2019 си счупих една кост на левия крак. Може би някои си спомнят колко псувах британците тогава, които направиха всичко възможно въпросната кост да не зарасне правилно. Минаха няколко месеца, заздравя крачето и уж всичко беше наред, но започнах постоянно да стъпвам накриво. Направиха ми нов ЯМР и се оказа, че трябва да се направи операция.
В началото на 2020, направихме въпросната операция, след което 2-3 месеца се възстановявах.
В началото на тази година отново си контузих крак, стъпвайки накриво, този път десния. Отново трябваше да ходя 1 месец с патерици. Три дни след като се възстанових си контузих и левия. Реших да отида на двоен ЯМР, този път на двата крака за да видим какво става.
Имаше един период тази година, в който…без майтап, на всеки 3 дни стъпвах накриво, крака ми се подуваше и ставаше тройно по-голям. И то не само единия. Леви, десни. Леви, десни. На всеки три дни. Приятелите ми се ебаваха с мен, започна да ме става срам да казвам, че пак съм си изкълчила/навехнала/счупила нещо, защото не беше нормално да е толкова често.
Съветът на „Площада“: Търсиш ли си качествени дрехи втора ръка? Не пропускай да разгледаш предложенията на магазини „Мания“ – безспорният лидер на пазара у нас.
Разбирам да беше само оперирания, ама те бяха и двата. Лекарите все не знаеха защо така става, все “ми то просто си има такива хора, явно вие сте от тях”. Е, мерси много. Супер обещаващо.
При едно от трите ми ходения в Пирогов заради поредното изкълчване тази година, се намери един лекар, който ми каза следното “Виж какво, ще ти го кажа директно, имаш тънка костна структура. Тези кости не са предназначени да носят излишни килограми. Костите не можеш да си ги промениш, наследствено е. С всяка следваща травма (а ти получаваш такива през три дни), шансовете на 30 години да не можеш да ходиш нормално стават все по-големи. Честно да ти кажа, не ти остава много преди някоя от травмите да е твърде сериозна, от която да няма връщане назад.”
Разревах се, честно казано. Откъде накъде този човек ще намесва тегло? Нещо, което никой лекар досега по никакъв начин дори не беше инсинуирал, че може да има общо с тези травми. А и да не съм била 100 кила все пак? Имах излишни килограми, окей. Спрямо 2020 бяха 10-15 примермо, Ама как ще ми го говори това тоя човек?
Минаха няколко дни, в които бях тъжна, но в последствие се зарадвах, защото поне най-после…след толкова лекари и ЯМР-та…поне имах някакво обяснение по различно от “еми просто си си така, има такива хора, не може нищо да се направи”.
Човекът, който бях преди три месеца харчеше по 1000 лева на месец за таксита, защото го мързеше на направи 3 крачки. Не беше ходил на спорт от години и ядеше брънч бургер, пица и кроасани безконтролно всеки ден. В действителност не живеех никак здравословно. Но тъй като през целия си живот винаги съм била слаба, не можах някак си да усетя как за 1-2 години малко по малко се трупат килограми. Виждах го, личеше си, но имайки предвид и изместването на стандарта за красота от слабо към slim-thick, някак си не беше толкова фрапантно.
Струваше ми се някак нечестно, че има хора с много повече килограми, които нямат същите проблеми с глезените, защото техните кости са по-плътни и големи. Но какво от това? В крайна сметка, какъв избор имах? Както каза докторът: “Разбира се, другият вариант е да си смениш костите с на някой друг, така че да могат да носят повече килограми”.
През последните почти 3 месеца свалих 17 килограма. Да, звучи много. Може би реално е много. Постигнах го чрез ядене в калориен дефицит, фастинг (не ям нищо след 18 и преди 11 сутрин), тренировки и 10-15 хиляди крачки всеки ден.
Искам хората, които ме следват да не остават с погрешно разбиране. Не, не смятам, че начинът, по който изглеждах преди няколко месеца е бил задължително по-лош, но не беше съвместим с тялото ми, което цял живот е било без тези килограми. И тялото ми ревеше за помощ на всеки три дни. От тогава насам, да чукна на дърво, стъпя ли накриво, обикновено ми минава за 5 минути и си продължавам деня като НОРМАЛЕН ЧОВЕК на 23, а не като 70-годишна бабичка.
Това са моите основни причини и смятам, че са валидни. Не промотирам нищо и не мисля, че всеки трябва да прави същото като мен. Но има неща, които са по-важни от поредното реване на поредния измислен woke уонаби социален активист. Здравето е едно от тях.“
