Д-р Людмила Емилова е един от най-известните специалисти по хранене и отслабване в България. До нейните услуги са прибягвали хиляди хора, които впоследствие са оставали доволни от постигнатите резултати.

Но какво казва д-р Емилова по отношение на хляба – храната, която най-често присъства на българската трапеза?

Ето някои основни правила, дадени от д-р Емилова по отношение на хляба:

Тя препоръчва консумацията на пълнозърнесто брашно. Фибрите са много ценни за нашата храносмилателна система и организъм, а при бялото брашно те се отделят, което не е никак добре. Освен това, фибрите създават чувство за ситост, което може да ни накара да се храним по-малко и да не трупаме излишни килограми. Фибрите също така предпазват от рязко повишаване на кръвната захар. Д-р Емилова е категорична – безценните съставки на обвивката на зрънцето трябва да бъдат съхранени, а не премахнати, както се практикува при промишленото производство на хляб.

Колкото по-скоро е мляно брашното, толкова по-добри качества ще има то, казва известната докторка и диетолог. Най-хубавото, което можете да сторите, е да мелите брашното в домашна обстановка преди самото омесване на хляба. Само така можете да сте сигурни за качеството и вида на вложеното зърно.

Съветът на Площада: Ако искате да бъдете здрави и жизнени, последвайте линка и се запасете с качествените хранителни добавки на лидера в сферата Vital Concept.

За хората с глутенова нетолерантност повечето зърнени житни храни не са подходящи и те трябва да прибегнат до специализирани безглутенови смеси или сами да си ги приготвят от елда, ориз, просо, нахут, царевица, киноа. Съветът ми за всички останали е – избирайте по-възможност древните сортове – лимец, емер, спелта, камут и др. При тях съотношението на микронутриентите към калориите е оптимално. Короната на първенството несъмнено е на лимеца, който е единствената диплоидна пшеница, използвана при хлебопроизводството днес.

В днешно време масово се използва пресована или суха мая, която предизвиква бърза и сигурна ферментация, но за съжаление този комфорт има своята цена. В този тип мая се съдържат само дрожди – Saccharomyces cerevisae. Те не могат да осигурят качествата на симбиотичния продукт – кваса. Квасът предизвиква така наречената “бавна ферментация”, гарантираща богатство, както на дрожди, така и на лактобацили. Последните могат да бъдат хомо и хетеро ферментативни, т.е. продукт на техния метаболизъм са млечната и оцетната киселина, откъдето идва и характерният леко кисел вкус и специфичен богат аромат. Тези вещества играят ролята на естествени консерванти. Присъствието на лактобацили като Lactobacillus plantarum в закваската доказано подтискат развитието на патогени като A. niger и Penicillium sp., което е и причината за по-трудното плесенясване или мухлясване на квасния хляб. Присъствието на така наречените “добри бактерии” е желано и по-друг повод. Те имат ясно изразени протеолитични качества, т.е. произвеждат ензими, които разграждат белтъчните молекули до съставните им части, което улеснява усвояването им от човешкия организъм.