Владимир Владимирович Набоков е един от най-именитите писатели в историята на руската литература. Роден в Санкт Петербург през април 1899 година, той ще прекара голяма част от живота си в САЩ. Много от неговите произведения всъщност ще бъдат написани на английски език.
Макар и често да е оприличиван на затворен и странен човек, дори неразбран от мнозина, няма никакъв спор, че Владимир Набоков се превръща в явление за световната литература. Най-популярната творба на Набоков несъмнено е романът „Лолита“, който той издава през 1955 година. Той се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи в неговите произведения.
Представяме ви 15 страхотни цитата на този гениален писател, които завинаги остават в историята на литературното изкуство.
„Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен“.
„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър“.
„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете“.
„Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността“.
„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“.
„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота“.
„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“.
„Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания“.
„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море“.
„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма“.
„Самотата като сутация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест“.
„Човек е винаги у дома в своето минало“.
„Най-важната задача на писателя е да помогне на главния герой да се качи на дърво. След като вече се е качил, започваме да го замеряме с камъни“.
„Всички религии са базирани на остаряла терминология“.
„Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето“.