Днес, 23 април, е Световният ден на книгата. По този повод решихме да се разровим в българското творчество и да подберем за вас 10 блестящи цитата от родни автори, които, надяваме се, ще осмислят деня ви. Надяваме се да ви допаднат!
***
„Не я бе виждал отдавна, а не можеше да я забрави. Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от нея и той не можеше да я прогони от там… Едно кътче, но то владееше цялото му същество.“ – Димитър Талев
***
Ако си тъжен.. – казваше баба… Тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава! – Дора Габе
***
„Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.“ – Елин Пелин
***
„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”- Димитър Димов
***
„Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, но не и премахнато.“ – Ивайло Петров
***
„Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.“ – Емилиян Станев
***
„Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.“ – Георги Господинов
***
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“ – Йордан Йовков
***
„Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит – всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.“ – Блага Димитрова
***
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.“ – Атанас Далчев