Планът за възстановяване и устойчивост предизвика и критики. От КНСБ предупреждават, че реформите, договорени с Брюксел, ще вдигнат сметката за ток на българина близо 4 пъти. И то в рамките на следващата една година. А на фона на това от БСП предлагат нови икономически мерки от 1 юли, сред които таван върху някои цени или облагане на свръхпечалбите на някои енергийни дружества у нас, съобщава „Нова телевизия“.

Две от реформите, които влизат в Плана за възстановяване, притесняват КНСБ. Едната от тях предвижда много от българските битови потребители на ток да излязат от регулирания на свободния пазар на електроенергия, което означава и сметките ни да скочат драстично.

„Те се формират от един микс на производство от български централи, който микс се регулира от КЕВР и съвсем в малка степен се влияе от цените на свободния пазар. Дори два пъти да е – вече говорим за съществен скок, което домакинствата не са готови да приемат”, пресмята Антон Иванов, който е енергиен съветник на КНСБ.

На свободния пазар обаче цената на тока е до 4 пъти по-висока от тази на регулирания. За да предотвратят подобен удар по джоба ни, от КНСБ искат разговор с управляващите.

„Ние настояваме в максимална степен електрическата енергия, произвеждана в АЕЦ „Козлодуй”, както и в други български електроцентрали, да бъде базата за формиране на цени за българския пазар за битовите потребители”, казват още от КНСБ.

А за да намалят ефекта от всички удари върху джоба на българина, от БСП предлагат държавата да наложи таван на някои цени.

„Месни продукти, мляко, олиото, което се оказва дефицитно, и най-важното за българите ще се окаже, разбира се, електричеството и отоплението”, посочи Румен Гечев от БСП.

Ако коалицията се обедини около такава мярка, държавата ще трябва да плаща разликата между тавана и реалните пазарни цени. Според разчетите на БСП за това могат да се отделят близо 3 млрд. лева с актуализацията на бюджета от 1 юли. Икономистът Стоян Панчев обаче не смята, че това ще е от полза за потребителите.

„Ценовите тавани имат един голям минус и това е, че бъдат ли наложени, започват да изчезват стоките от рафтовете в магазините. Започват тези стоки да се търгуват на алтернативен черен пазар, където достигат дори и по-висока от реалната си цена”, алармира икономистът.