Едит Пиаф е популярна френска естрадна певица, представителка на френския шансон, смятана за символ на Франция и френската музика.

Тя е майстор на баладата. Нейната музика е отражение на трагичния ѝ живот. Най-известните ѝ песни са „La vie en rose“ (1946), „Milord“ (1959), „Non, je ne regrette rien“ (1960). Едит Пиаф е една от най-великите певици на Франция. Животът ѝ е изпълнен с контрасти и странности — световна слава, лични нещастия, малка и крехка фигура, но мощен и характерен глас.

Известната концертна зала (мюзикхол) „Олимпия” на Bruno Coquatrix е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 и октомври 1962 година. Откъси от 5 нейни концерта там (през 1955, ’56, ’58, ’61 и ’62) са издадени на грамофонни плочи. Тя обещава да изпълни концерти през 1961 година, за да предпази „Олимпия” от банкрут. Там тя представя за първи път песента Non, je ne regrette rien. През април 1963 година записва последната си песен – L’homme de Berlin.

Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.