Притча за кокошката пътешественичка. И за всички, които се правят на велики!

Всички познаваме хора, които сами определяме като „въздух под налягане“. С други думи, това са онези наши познати, които винаги се правят на голямата работа, разказват велики истории за подвизите си и се мислят за по-добри от останалите.

Горчивата истина е, че най-често тези хора не могат да подплатят действията си с думи. Обикновено те са точно това, което казахме – въздухари. Измислят си често истории, преиначават фактите и много си фантазират.

Предлагаме ви да прочетете притчата за кокошката пътешественичка. Сигурни сме, че в тази история ще откриете много черти именно на този тип хора, за които говорим. Дори можете да познаете някого в нея!

Притча за кокошката пътешественичка

Дошла есента и лястовичките започнали да се приготвят за дългия път на юг. Радостно чуруликали и само чакали северния вятър, за да се отправят на път. Любопитната кокошка се заслушала в тяхната глъч и решила, че е много вълнуващо и интересно да отидеш на юг, в далечните топли страни.

„А защо пък да не тръгна с тях?“ – казала си кокошката и също се застягала за пътешествие.

На другия ден лястовичките се събрали, издигнали се в небето и се отправили на дългото пътешествие. Кокошката на свой ред също се опитала да полети, но само подскочила, запърхала с крила и прескочила оградата на курника. После, продължавайки да „лети“, прескочила и оградата на двора и също се отправила в посоката, в която полетели лястовичките.

Тичала кокошката, подскачала, размахвала крила и успяла да пресече дори селския път. Накрая стигнала до съседната градина. Повъртяла се там, поразгледала и решила да се прибира.

На другия ден се върнала в птичия двор и разказала на всички как е летяла на юг, колко нови и интересни неща е видяла, в какви красиви непознати земи е била… Видяла овощна градина с дървета каквито никога не била виждала, запознала се с други птици, а даже срещнала и градинаря… Толкова вълнуващо било на юг! Разказвала ли разказвала пътешественицата…

– Ех, че интересно! Колко смела птица си ти! – бръмчал птичият двор и всички тайничко ѝ завиждали.

Минала зимата, дошла пролетта. И лястовичето ято се върнало от юг. Лястовичките започнали да разказват за морето, за топлите южни земи. Но никой от птичия двор не се заинтригувал от техния разказ.

– Нашата кокошка вече всичко ни разказа – казвали всички в един глас. – Тя отдавна се върна оттам, тя знае всичко!

И така кокошката била призната от всички за експерт по южните страни.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *