Мръсният въздух в София отново достига рекордни нива. Сякаш не говорим за столица на държава, членка на Европейския съюз, а за страна от третия свят като Камбоджа или Пакистан. Нашите родители, деца и приятели тровят дробовете си при всяко излизане навън, вече не можем дори да отваряме прозорците, за да проветрим.

Май трябва да излизаме с противогази, за да се чувстваме в безопасност. И да се молим, че този път няма да пипнем някое заболяване или че това няма да ни навреди в дългосрочен план.

Общината се вайка и стои с кръстени ръце. Щели да реагират, обаче в края на месеца. Боже! Та сега е 10 януари, колко време има още до края на месеца? Това е като да ти избухне пожар в дома, а пожарникарите да ти кажат – „ще го изгасим, ама след десет дни“.

Защото сега важно е Европредседателството. Да се покажем като добри домакини пред чужденците. Да им целуваме краката и гъзовете, докато българският народ не просто тъне в мизерия, а дори не може да диша нормален въздух.

Какъв парадокс само – елитът на Европа идва в най-бедната държава в Европа, за да решава съдбините й. Тук ще пристигнат какви ли не милионери, возещи се в скъпи лимузини, които ще ни говорят колко сме добре и колко сме напред.

А ние дори не можем прозорците на дома да си отворим, че ще вземем да се задушим.

Както сега има една модерна приказка – „прибрах се вкъщи на въздух“. Може да звучи смешно, но май е по-скоро тъжно.

Бездействието на общината е още един знак, че всъщност на тях просто не им пука за тях. Можем да умираме от глад, да се тровим от въздуха, да ровим в кофите, да умираме от болести – все ще се намери някой, който да скръсти ръце и да каже – „еми това е положението, няма какво да се направи“.

А после пак ще дойдат избори и вие пак ще си ги изберете същите. Да си ги ползвате със здраве тогава!

Автор: Бисер Узунов, ploshtada.com