На днешния празник Антоновден църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. Честито на всички именици!

В житието на светеца пише, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила.

Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

Вижте какво гласят някои от най-разпространените традиции за празника.

На трапезата не трябва да има боб, леща, царевица, свинско.

Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден , имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко.

Добра новина е, че на този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца пустинник, толкова по-здрав ще бъде.

Според народа всички болести се събират на Антоновден , а на Атанасовден (18 януари) тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:

* Жените не бивада работят.

* Не трябва да преде и не се докосва вълна, тъй като се смята, че във вълната спи чумата.

* Не се плете или шие.

* Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.

* Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

* Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана „за белята“, „за лелята“ т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата „чума“.