Филологът, преводач и културолог Георги Гочев написа интересен пост в своя профил в социалната мрежа Фейсбук. Той коментира свалянето на Никола Минчев от поста председател на Народното събрание, което отприщи нова порция протести в столицата.

В своя коментар Гочев определи Минчев като „потенциално голям български държавник“, изтъквайки неговите личностни качества.

Ето какво написа университетският преподавател в своя профил:

Няколко, доколкото е възможно, позитивни коментара за случилото се:

1. Достойнството не идва от поста. Никола Минчев има качества на голям български държавник, дано станем свидетели как те се проявяват. Това е голямата новина днес – не свалянето, а появата на един потенциално голям български държавник.

2. Изненадан съм, че някой се изненадва от поведението на Трифонов. Трифонов има два ейдоса, които не може да примири: от една страна, хъшът, борецът за истина и справедливост, който е против всяка власт и живее постоянно оттатък границата; от друга, шоуменът, закотвен в центъра на всеки един екран – квинтесенция на модерната власт. Трифонов сигурно ще сглоби правителство и ще разглоби сам – от екрана. Защото разломът и тягата към разглобяване са всъщност дълбоко в него.

3. Политиката, разбирана като разговор (дебат, спор, надвикване) за общото благо, отново се случва, при това с голяма обществена енергия. Пораства ново поколение граждани, което няма да чете за демокрацията, а ще трябва да си я спечели. Борбата за почтен обществен ред никога не спира. Участието ни в нея е единственият път да се идентифицираме – и ние, и децата ни, с живота си в страната. Не знам някой някога да ни е обещавал, че злото ще умре лесно. Затова и няма място за вайкане ала Борисов – колко лош бил хаосът и какво следва.

4. Какво следва? Следват отново протести, избори, може би една част от българския народ ще се сблъска челно с деструктивния си фантазъм, след което ще се върне обратно в реалността. Ще се върне в реалността, защото гневът на тази част от българския народ не е толкова материален, колкото емоционален. Някой да им признае, че са прави – това искат избирателите на „Възраждане“, а не да ходят до Русия. Следва да се намери път към тези хора, които през гнева си и безумните си лозунги настояват за признание.

5. На Доган, Трифонов и пр. отломки от 90-те им предстои онова, което и на Путин. Нарича се умиране. Хората сме крайни – остаряваме, боледуваме и умираме. Идват години, в които Доган, Трифонов и отломките от 90-те просто няма да ги има.

Освен другите предимства, хората като Никола Минчев имат и още едно огромно. Време.