Издателят на ПИК Недялко Недялков даде взривоопасно интервю пред в-к „Труд“, само два дни преди предстоящите парламентарни избори.

Той сравни служебния вътрешен министър Бойко Рашков с Лаврентий Берия, а президента Румен Радев със самия Йосиф Сталин.

Попитан дали не се намесва в изборите, след като открито пропагандира срещу партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, сочена като евентуален победител във вота, Недялков отговори: „Нито агитирам, нито контраагитирам. Отчаян съм. Защото знам, че когато „лавината“ тръгне, думите са излишни. Трябва да се вкопаеш в преспите и да се молиш да отмине. Ехото от крясъка само може да ожесточи стихията.“

Попитан какво се случва в отношенията му със Слави Трифонов, като враждата между тях датира от доста време насам, издателят на ПИК отговори:

„Нашата лична история със Слави Трифонов е прекалено публична, за да бъде смълчавана. Перифразирайки Чехов – сюжет за малко пошъл разказ. Това, че се задява с мен в статусите си, писани от дежурния за деня по фейсбук сценарист, издава комплекси, дребнава отмъстителност, нетърпимост към критиките – типичната характеропатия на стария ерген.

Важното е, че този човек си позволи да ми изпраща в редакцията заплашителни писма, само защото в ПИК поместихме преразказ от пресконференция в БТА на рокаджията Христо Петров. Проблемът тук не е в частния случай, а в криминалния, примитивен манталитет.

Не знам дали друг европейски лидер на партия, претендираща за първа политическа сила, се е отнасял по подобен начин с журналист и издател на медии. Щом го прави с мен, ще го направи с всеки инакомислещ, дръзнал да го разобличи. Този път обаче институционално, от висотата на държавната власт, разполагащ с целия инвентар на машината за репресии.

Спомнете си само как неговият  разсилен Тошко напсува в телевизионен ефир Веселина Томова от „Афера“. И това не притесни никого, нямаше протестни декларация на „Репортери без граници“ и АЕЖ. Само си представете Борисов или някой друг от ГЕРБ да бе напсувал журналист…“