Коментарите, които получава ежедневно Иво Димчев в социалните мрежи не го притесняват и напук на тях той остава верен на себе си, своето излъчване и сексуалност
„Толкова съм бил тормозен като дете за това, че съм експресивен, че съм лигав, че съм гей, че съм екстравагантен още 6-7 годишен, но аз съм оцелял.” Димчев каза пред Мон Дьо, че според него именно тези хора са го направили по-силен и уверен в себе си, за да може днес да се забавлява с общественото мнение и коментарите за него.
”Аз нямам позиция, против войната съм. Когато започна войната получих съобщение от украински войник, че неговият батальон има за химн моя песен”, споделя той. Димчев три дни пял в бежански лагер край границата с Украйна, след като не могъл да стигне до батальона на войника, който му писал, защото нямал паспорт.
Част от аудиторията му, обаче, не успява да игнорира моралния контекст на избора на Москва за място на концертите му. Мнозина критикуват решението на Иво Димчев да изнася представленията си в Русия, а противниците му твърдят, че подобни участия легитимират режим, нарушаващ международното право и човешките права. „Официално в Русия властта е враждебна към гей хората, неофициално не е враждебна“, категоричен е изпълнителят.
Според него ЛГБТ хората имат огромна власт в държавата на Путин, той подчертава и че в началото на войната пее за украински граждани, „връщайки усмивките на лицата им”. Въпреки противоречивата си гражданска позиция, Иво Димчев е категоричен, когато става въпрос за неговата сексуалност – той намира хомофобията за истинската лудост и „явен признак на детското”. „Аз не мисля, че това са зрели хора. Въобще им пожелавам да пораснат, преди да имат каквото е да било мнение за любовта”.
