Времето тежи

със своя стар, износен куфар.

И нито полъх, нито капка дъжд.

Поне да ме остави някъде на път.

Небето е свободно и знае да лети.

Ще останете изненадани, че тези проникновени и донякъде философски стихове са написани не от някой утвърден поет, а от младата и талантлива актриса Йоанна Темелкова.

„В писането винаги намирам отдушник, чувствам се добре сред буквите”

Детската мечта на Йоанна да стане журналист не се сбъдва, но пък за щастие днес тя има собствен блог в lovetheater.bg. Приема веднага предложението на редактора на сайта Мирена Керезова и вече усеща каква отговорност е и каква смелост трябва, за да изразяваш публично мнението си.

Обикновено е провокирана от несправедливостите около нея и страхът на хората да са искрени. Така за нея е и в театъра – няма предпочитания в какви постановки ще играе, стига „текстът да казва нещо”, „да има цел и съдържание”.

„За съжаление все по-трудно е да се пребориш за смисъла”

Затова и като млада актриса Йоанна Темелкова все още чака онова представление, което да й стане любимо. А тя е играла вече в много след завършването си на НАТФИЗ през 2009г. в класа на Пламен Марков.

Започва актьорската си кариера в Държавния бургаски театър, а от 2011г. вече е в Театър „София”. Там на сцената излиза с пиесите „Ана Каренина”, „Скачай” и „Олд Сейбрук и последният страстен любовник”.

И макар че театърът според нея дава възможност да прави много повече неща отколкото киното, ролите на Ния Туджарова в „Под прикритие” и на Лора в „Братя” стават любими на зрителите.

„Мисля, че приемам по-зряло нещата”

Такъв извод прави за себе си Йоанна след фаталния финал на сериала „Братя”. Не знае дали ще има друг сезон, но се надява. Да изиграе Лора, не е лесно, защото не е била изправяна пред избора да обичаш двама мъже.

Но признава, че при Лора става въпрос за онова „от горе”, което не можеш да владееш, а това и тя го е изпитвала. И нещо друго – именно болката при такива ситуации те изкарва „отрезвен”.

В същото време Йоанна завижда на героинята си за силата, която има, и е убедена, че няма никак да е малко, ако може да си вземе от нея.

Но макар да се има за авантюристичен човек и много й се поемат рискове, гледа да са премерени.

„Аз и сега не се задоволявам с това, което имам, боря се, но по друг, по-зрял начин”

Йоанна смята, че четиригодишният й син Филип е най-сладката причина за това да се прибира по-често „в черупката си”. Пък и съпругът й Мартин Гяуров, неин колега и внук на Николай Гяуров, е в другата крайност и често я „приземява”. Той е по-мек и с чувството си за хумор успява да замести баща й, когото тя е загубила много малка.

Все пак енергичната Йоанна си намира начин. Само чака Филип да порасне и тръгват – да пътуват, да откриват, да се запознават, да общуват.

Че младата актриса, майка и съпруга е силна, говори и фактът с колко позитивизъм излиза след борбата си с COVID-19. Тя и Мартин стават поредните жертви на коронавируса. Въпреки че го изкарва по-тежко, като не помни изобщо първите 3 дни, сега е добре и дори влиза в ролята на доброволец.

„От години изпитвам респект и уважение към лекарите”

Възхитена от това, което правят лекарите, Йоанна решава да стане доброволец и заедно със свои съмишленици започва да помага в много софийски болници. 

Според нея инициативата на Светла Паркър „Благодаря ви, че ви има” е чудесна. Това, че някой няма медицинско образование, не му пречи да помага, което е и изключително отговорно, смята Йоанна.

А тя е точно такава – обича смислените каузи и се хвърля в тях дълбоко, както търси и дълбочина във всяка от героините си на сцената и на екрана.

„Състрадателна съм и това ме осмисля”

Ако има нещо, на което Йоанна Темелкова се ядосва у себе си, това е нейната болезнена емоционалност. Но пък е много благодарна, че е чувствителна, защото така може да оцени повече неща.

Времето, прекарано на сцената и снимачната площадка с колеги.

Разбирането и любовта на съпруга си Мартин.

Усмивката и топлото гушкане на малкия Филип.

Раздавайки се за работата и семейството, Йоанна излива бликащата си енергия и в спортуване, в риболов, в поезия, в грижи за бездомни кучета, в благотворителност. 

И успява да се съхрани, защото е от ония млади жени, които харесват най-трудното у себе си и превръщат семейството в броня срещу неуютния свят навън.

А тя е сигурна, че ролята й на майка и съпруга ще бъде най-важната в живота й.