Пенчо Семов – българският Рокфелер, за когото знаем твърде малко

Историята на Пенчо Семов – един велик българин, за когото може би не се знае достатъчно.

Днес трупането на пари е главна цел за повечето хора. Алчността е водеща сила, краде се безогледно, нагло и в огромни размери. Работодателите изстискват работниците за смешни заплати, а в същото време не им осигуряват дори минимални социални придобивки. Дарителството е жест, присъщ на по-бедните, изстрадали и скромни хора, но не и на тези с възможности. Как станахме толкова лоши? Как се превърнахме в егоистични индивиди, които не изпитват състрадание към никого, не уважават нищо, нямат ценности? 

В близката ни история има примери за хора с големи сърца, остър ум и родолюбиви мисли, които са делели спечеленото от тях с хората в нужда. Осигурявали са работа, строили са обществени сгради, откривали са фабрики и са милеели за род и родина. От тях трябва да се учим, да взимаме пример и най-вече да не ги забравяме. Такъв родолюбив, честен и сърцат българин е бил Пенчо Семов, чиято житейска история е достойна за възхищение.

Спасяването на южна България от Пенчо Семов

След края на Първата световна война се подготвя подписването на договор, който накърнява сериозно териториалните граници на България. Макар Съединените шати да надигат глас, че това е прекалено жестоко от страна на нашите съседи, никой не им обръща внимание. Всеки точи ножа, за да отреже колкото е възможно по-голямо парче от плътта на страната ни. В този момент един български индустриалец дава 300 000 златни лева на Жерве Кенар и Херман Гислер, за да лобират за интересите на страната ни. Двамата са католически свещеници, работещи в България и с определено влияние в международните политически среди. С тези пари се финансират техните пътувания и срещи, при които те защитават правото на държавата ни да запази границите си неприкосновени. Ако не е била тяхната намеса, днешна южна България нямаше да е наша територия. Тяхната кампания намалява и репарациите за страната ни почти 5 пъти. Тези двама свещеници след години са наречени от цар Борис III „забравените защитници на България“. За съжаление такава е и съдбата на Пенчо Семов, за когото искаме да разкажем сега.

През 1873 г. в габровското село Цвятковци се ражда малкият Пенчо. Баща му се мести в Габрово, а за да осигурява прехраната на семейството си пътува по градове и села и се занимава с търговия. Синът му ходи на училище, но когато завършва 5 клас баща му решава, че е време да зареже учението и да тръгне с него по търговия. Годината е 1886. Пенчо е бил природно интелигентен и макар толкова малък той крои собствени планове. Спестява всеки спечелен с много труд грош. Така след 12 години е събрал достатъчно пари и започва да произвежда сапун в малка габровска фабрика. Хората го уважават и му се възхищават. За всички младият мъж, който няма още и 30 години, се превръща от Пенчо в г-н Семов.

След 6 успешни години търговецът е в състояние да се включи като акционер във фабрика за вълнен текстил в града. През 1906 г. основава с братята и баща си собствена фирма за търговия и фабрика за текстил, която нарича „Иван Семов и синове”. Пенчо Семов продължава да се развива и се включва в акционерните дружества на фабрики из цяла България, между които и варненската фабрика за юта, зебло и чували. През 1921 г. открива и своя трикотажна фабрика, която се отличава с модерно и качествено производство. През всичките тези години габровецът не спира да върти търговия, като всеки спечелен лев влага в начинанията си. Така скоро той се превръща в един от най-големите предприемачи в страната ни.

Пенчо Семов
Пенчо Семов

Крупен акционер и фабрикант, той управлява 23 собствени предприятия, пръснати по всички краища на страната. Акционер е в три банки и две застрахователни дружества и осигурява препитанието на над 15 000 души. Всички тези хора питаят огромно уважение и почит към него, защото прозорливият българин е открил няколко много важни неща за успешен бизнес. Освен качествени машини и добра реклама той е убеден, че далновидният собственик трябва да разполага и с добри специалисти. Към тези хора той се отнася с огромно уважение и им осигурява много добро заплащане. За Семов не подлежи на съмнение фактът, че качественото производство се крепи на лоялни и доволни работници. Поради тази причина той осигурява на хората в своите предприятия столова храна, бани, медицинско обслужване. За хората, които поради заболяване губят трайно своята работоспособност, собственикът осигурява инвалидна пенсия, вместо да ги изхвърли на улицата. Той построява почивни станции за работещите в неговите фабрики. За всеки празник организира тържествени обяди, на които сяда на масата редом до своите работници. Никой от тях няма притеснение да се срещне по всяко време с него, за да сподели своите проблеми или идеи. На всеки работник се полага платен отпуск, но не и за Пенчо Семов. Мотото на неговия живот е „Труд, постоянство и любов“ и той работи неуморно за спазването му – без почивни дни, без празници и отпуски. 

Голямото сърце на индустриалеца

Не само на пари е богат този българин. Той има голямо сърце, което остава непокварено от богатството и властта. Още се разказват истории за пословичната му доброта. Веднъж, например, млад мъж, негов работник, отишъл при него. Споделил му, че ще се жени и му трябват пари, за да построи къща. „След две години ще ви ги върна, г-н Семов, ако ми помогнете сега!”. Без да се замисли, собственикът брои исканата сума на младежа. Двете години минават и той се явява пред него с парите в ръка, за да си върне дълга. Пенчо Семов ги взима, преброява ги и му ги връща с думите: ”За мен е достатъчно, че си честен човек. Сега ги вземи обратно, защото ще ти трябва обзавеждане.” Достойна за възхищение и уважение постъпка! Благият му характер е причината цяло Габрово да се обръща към него с „бай Пенчо”, но в тези две думи е вложено цялото им уважение. „Богат съм, без да съм егоист и съм социален, без да съм социалист.“ – това казва за себе си Пенчо Семов. 

Всички важни особи, посетили Габрово през онези години, са били посрещнати с типично българско гостоприемство в личната вила на фабриканта. Сред тях се открояват британският крал Едуард VІІІ, както и цар Борис ІІІ. Но това, което истински впечатлява, е благотворителната дейност на Семов. Библиотеки, църкви, училища, женски дружества, фонд за борба с туберколозата – за тях той дарява 55 милиона лева. В средата на 30-те години на миналия век фондацията му дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет и на Института по заразни и паразитни болести в България. През същата година той и предприемачът Иван Хаджиберов изграждат в Габрово първите в България тенис кортове и зимни пързалки. Семов осигурява средства за храна и издръжка на обществени столове за ученици от бедни семейства. Той осигурява средства за построяване на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.

Пак негови са парите, с които е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, в което открива и първото градско кино. Построява също и Стопанското училище в града. В София пък Семов строи и дълго време осигурява материалната поддръжка на първия в България приют за бездомни. За Великден и Коледа всяко семейство, което няма достатъчно средства, получава безплатно месо и хранителни продукти. Девическото образование в Габрово също се развива благодарение на неговите дарения. В родното му село е издигнато ново училище. За да има къде да си почиват гражданите, той изгражда парк с площ 250 дка! В същия парк през 1933 г. е построен старчески дом, а през 1936 г. Семов дарява вила с чифлик край Варна на Съюза на журналистите. Този имот е оценен на 450 000 златни лева. Първият девически пансион в Габрово, построен през 1942 г. също е негово дело. За благотворителност е завещано и половината му имущество.

Пенчо Семов
Сиропиталището на Пенчо Семов

Близо две години Пенчо Семов е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна. Той толкова се влюбва в параходите и морето, че наема архитект, който построява за него кораб в гората. Днес това е едно от габровските чудеса. Сградата с форма на кораб сякаш плува сред дърветата. По-късно тя е превърната в санаториум за лечение на болни от туберкулоза, а днес носи името на собственика си.  

Личният живот на този голям българин обаче не е толкова успешен, колкото бизнес делата му. Когато е 25-годишен той се жени за Аница Талева, но не им е било писано да живеят дълго и щастливо. Само в рамките на 3 години умират двете им деца, както и самата Аница. Младият мъж се задомява отново. Негова съпруга става Радка Патева, но така и не им се раждат деца. След години семейството осиновява един от племенниците на Семов.

9 септември и престъпленията на „новата власт“

Идването на 9 септември 1944 г. слага кръст на труда на целия живот на този велик българин. Пенчо Семов си отива от този свят на 10 юли година по-късно, а цялото му имущество е заграбено от новите „радетели” за равенство. А това са огромни за времето си пари – основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева или около 9 милиона американски долара! Нито ред от завещанието му не е изпълнен и името му става табу. Народната власт унищожава или конфискува със замах всички фабрики, предприятия, имоти и постижения  на цял един, изключително смислен живот.

Пенчо Семов
Бюст на Пенчо Семов

Този скромен мъж никога не парадира с делата си, дори напротив. Той отказва за това да се пише и да се шуми около личността му. Наричан е „българският Рокфелер”, сравняван е с Хенри Форд, определян е като „най-социалният индустриалец на Балканите”.

Чест прави на габровци, че толкова години след смъртта на този велик човек намериха различни начини, за да почетат делото му и да поддържат паметта за него жива. Организират се изложби със снимки и документи, отразяващи живота на Пенчо Семов. Беше издадена документалната книга на Красимира Чолакова „Пенчо Семов – успехът”. Издигнат беше бюст-паметник в негова чест, а гимназията по туризъм в града вече носи неговото име.

Пенчо Семов е име, което всеки българин трябва да знае и да изрича с благоговение и респект.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *